Мирослав Найденов: Няма сценарий, при който житото няма да стигне за хляб

Ако заради лошото време комбайните не успеят в началото на следващата седмица да влязат в нивите в Добруджа, има опасност за прибирането на житната реколта, но няма сценарий, при който житото няма да стигне за хляб на българите. Това обяви в предаването "Седмицата" на Дарик министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов.

По думите на Мирослав Найденов земеделската продукция не се застрахова, българският производител все още не се е научил да вземе превантивни мерки да застрахова реколтата си. Ако е суша, държавата трябва да плаща компенсация, ако е наводнение - пак държавата, но тези пари ги плащаме всички ние, те излизат от образованието, от здравеопазването, поясни Найденов.

Той обяви, че през последното тримесечие всичко върви надолу като потребление, изключение обаче правят храните. Българинът започва все повече да купува и то български храни, каза министърът и обясни това с по-голямата конкуретноспособност, която се забелязва при тях. Оценката на българските храни е по-голяма за сметка на вноса, подчерта той.

Найденов обобщи статистика за първото тримесечие на година, според която е регистрирано положително търговско салдо, което е четири пъти е по-голямо от това през същия период на миналата година.

Добивите от пшеница ще бъдат под очакванията, качеството е под въпрос. Това каза пред агенция "Фокус"председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители Стелиян Стоянов. Жътвата е Добруджа не е започнала, защото комбайните не могат да влязат да жънат вече две седмици заради дъждовете.

За да започне прибирането на пшеницата е необходимо стабилизиране на времето, повишаване на температурите, земята трябва да изсъхне, а сега не е не само мокра, а е и подгизнала. В Добруджа освен това има много неприбрана рапица, чието качество и количество също остават под очакванията на производителите. Стелиян Стоянов посочи, че тази година рапицата е доста повече от други години и фермерите са разчитали на нея за добри печалби. По думите му пшеницата се е наложила като социална култура и затова има отлив от производството й. От 200 кг рапица може да изкара по-голям доход, отколкото от 200 кг пшеница, тъй като пазарът на рапицата е много по-динамичен, цените се увеличават непрестанно, докато този на пшеницата е все по-слаб.