Ще роди ли СРС скандалът нова партия?

Скандалът с подслушването на митнически шефове, премиер, министри и депутати, колкото и зрелищен да изглеждаше през януари, плавно започва да заглъхва и след като слезе от фалцетните октави, в които се развиваше първоначално, постепенно ще стане ясно какво всъщност се е случило.

На пръв поглед нищо особено - едни милиционери подслушвали други милиционери и около разговорите излязоха наяве пикантни и общо взето банални, макар и официално неприемливи неща. От публикуваните СРС-та става ясно, че държавата се управлява ръчно, а не от публични институции и я управляват едни в голямата си част посредствени хора. Това не е нито ново, нито е някаква велика тайна. То е в някаква степен валидно за всички правителства от последните двадесет години, пък и преди това.

Усилията да бъде свалено правителството, ако изобщо това е била целта на флаш операцията, логично се оказаха безплодни. Каквито и прегрешения да има кабинетът, колкото и неадекватно да изглежда на моменти поведението на отделни министри, хората, които го атакуват с флашки, са неясни, те не са публични и вероятно са доста по-противни.

От последвалите фриволни изявления на Бойко Борисов за подслушването като нормална форма за контрол на висшата държавна администрация, както и конфузното поддакване на част от министрите също като Вазовите чичовци, когато беят ги вика на конака, пострада реномето на правителството, но самият Борисов изглежда ще излезе невредим.

Неговата вербална недодяланост е част от политическата му харизма. Но това, което нему е позволено, не е позволено на министрите му. (В скоби ще отбележим, че ако министър Дянков миналата есен вместо "феодални старци" беше казал "синодални", каквото вероятно е било и намерението му, скандалите около БАН щяха да бъдат малко по-приглушени.)

Независимо че операцията е насочена изключително срещу ГЕРБ,

някакви неизбежни странични щети ще понесат и останалите парламентарни партии. Скандалът прави още по-непривлекателен и бездруго отблъскващия образ на българската политическа каста като цяло. Ако през идните месеци той продължи да се развива, а такива очаквания има, може да се прогнозира чувствителен спад на избирателната активност. Ефектът не е трудно да се предвиди - отблъскване на меките периферии и вдигане цената на твърдите електорати.

Лесно е да се прецени и кой би имал интерес от това. Така аферата "Ало, Ваньо" би могла да повтори изборния ефект от изявленията на Доган в с. Кочан през лятото на 2009-а, но в обратна посока. Вероятно такъв е и дълбокият й замисъл. Което би означавало, че през 2011 г. емоционалният избор в българското общество ще продължи да доминира над рационалния.

Преди да се появят жълтите вестници тази работа вършеха т.нар. "сериозни всекидневници". Може да се припомнят и други случаи от близкото минало, в които неясен субект в комисарско шлиферче оставя на портиера плик със стенограма, доклад или друга секретна бумага. Новост сега е електронният носител, но практиките са устойчиви. Темата е важна и заслужава внимание, което сега няма да й отделяме.

Скандалът може да има още един, неочакван и тъкмо заради това интригуващ ефект. Любопитно е дали отдръпването от парламентарно представените политически сили ще бъде последвано от появата на ново, автентично гражданско движение и то да предложи реална алтернатива на т.нар. "демократичен преход", който все повече хора възприемат като не дотам демократичен и програмиран предимно в угода на старите партийни и комсомолски пръчове и някогашни държавни гангстери, които след 1990 г. са си отворили частни практики.

Тъй като думата "алтернатива" след 11 ноември м.г. звучи малко лукаво, нека припомним, че автентичните граждански движения не се раждат в президентските кабинети. В миналото това по-често се е случвало в бирарии, университети или евентуално в академии, а днес става във фейсбук и туитър.

Дали пък Борисов не оттегли законопроекта за БАН поради усещане, че протестите на академиците могат да се разгърнат и под нов партиен флаг? Ако е така, отстъплението изглежда политически разумно, макар че в БАН със сигурност има какво да се промени.

Интересно е дали подобно гражданско движение,

нека условно го наречем СРС (Свобода, Равенство, Солидарност),

ако все пак се появи, ще привлече критична маса избиратели, способни да заглушат сладката приспивна песен за добрия народ и лошите политици, които го "в таз робска люлка люлеят", и дали избирателите ще успеят да го различат от поредните политически мюрета и буфосинхронисти, които вече загряват за новото политическо шоу.

Със сигурност телевизионни дебати между министър Цветанов и Алексей Петров или между Волен Сидеров и Яне Янев като кандидат-президенти биха предложили вълнуващо зрелище, но е съмнително да предложат примамлив и едновременно с това реалистичен политически проект.

Освен това шоуто няма да е съвсем непознато - все още не е избледнял напълно споменът за светли образи като Йоло Денев, Жорж Ганчев, Сийка Георгиева, Славомир Цанков, Петър Бояджиев и нека да не изброявам.

Интересно е дали на двадесет и втората година от т.нар. "демократичен преход" българското общество ще разбере какво точно върши със себе си, когато застава пред урните с нагласата за някакво мазохистично сеирджийство, и ако това вече не му харесва, дали ще престане да го прави.

Звучи невероятно, но светът постоянно поднася изненади и явно ще продължи да го прави, щом арабският свят, смятан за политически застинал, пламна за по-малко от седмица. Така може да се окаже, че скандалът наистина ще завърши с "положителен за държавата резултат", както предвидиха някои участници, макар че едва ли точно това са имали предвид. Иначе казано, най-интересното предстои.

Ясен Бориславов