Днес се навършват 15 години от едно от най-жестоките престъпления в Европа след края на Втората световна война. На 11 юли 1996 години босненската сръбска армия избива над 8000 босненски мюсюлмани в защитения анклав Сребреница. 2000 от тях са на възраст между 13 и 24 години.
Клането в Сребреница, което бе определено от трибунала на ООН като геноцид, е извършено под ръководството на генерал Ратко Младич.
Бившият босненски сръбски военен лидер и днес продължава да се укрива в Сърбия. Убитите в Сребреница са препогребвани на няколко пъти, за да се прикрият следите.
От март 1993 до юли 1995 Сребреница е под обсада на босненската сръбска армия. В анклава няма храна, лекарства и вода – централният водопровод е напълно унищожен от босненските сърби.
Анклавът е превзет за шест дни през юли 1995 от Корпуса "Дрина".
В бягството си жителите на Сребреница се разделят на две - една колона от 10-15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия.
Друга част от около 20-25 хил. души остава изтласкана в най-северните части на анклава и обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на двудневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места.
Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към "мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват.
В Сребреница остават само мъжете и момчетата над 13 години. На 14 юли 1995 холандските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него "нито един жив мюсюлманин". Масовите гробове в Сребреница са 39.