"Социалната мрежа" – между истината и измислицата

Като вземем предвид факта, че Марк Зукърбърг е най-младият милиардер в света, създател на най-голямата социална мрежа в света и дори беше определен за „Личност на 2010 година” от TIME, естествено е животът му да е обект на огромен интерес. В това число и от страна на Холивуд. 

Така че появата на филм, който разказва историята за създаването на Facebook и съпътстващите го драматични събития в живота на Зукърбърг не беше особена изненада. В интерес на истината приятна изненада беше класата на лентата, режисирана от Дейвид Финчър и продуцирана от Кевин Спейси. Една наистина увлекателна история, отлично заснета и монтирана, с впечатляващо добър подбор на млади и не много известни актьори.

Сега „Социалната мрежа” е основен фаворит за Оскар в категорията „Най-добър филм”. Няма как да оспорим качествата на филма като художествен продукт, но дали той отразява реалните събития около раждането на феномена Facebook, е съвсем друг въпрос. 

Да, Аарон Соркин е успял да се справи отлично със сценария, адаптиран за големия екран от книгата „Фейсбук - милиардери по неволя” на Бен Мезрич. Но, както споделя самият Зукърбърг, след разговор за сътрудничество с Мезрич „авторът ни каза, че това, което го интересува най-много, е да разкаже възможно най-интересната история”. А не най-достоверната. 

Създателят на Facebook даде категоричната си оценка, че филмът е „интересен”, но „очевидна измислица от самото начало”. И като че ли тази оценка не е много далеч от истината. 

Предупреждаваме читателите, които не се гледали „Социалната мрежа”, че в следващите редове ще разкрием голяма част от съдържанието на филма.

Първата сцена от лентата на Финчър ни прехвърля в бар, където студентът първа година в Харвард Марк Зукърбърг разговаря с приятелката си Ерика от Бостънския университет. Разговор, в чийто край Зукърбърг е зарязан от гаджето си и под влиянието на силната негативна емоция (и няколко бири) започва процеса, завършил със създаването на Facebook. Много удобно за Холивуд по-добре, но в действителност Ерика Олбрайт е персонаж, измислен от създателите на филма. 

Всъщност Финчър и компания тотално пренебрегват Присила Чен, която е дългогодишна приятелка на Зукърбърг, и името й въобще не се споменава в лентата. В действителност двамата се запознават в зимата, когато работата по Thefacebook.com все още не е започнала. 

По признание на самия компютърен талант от юли 2010 година той „излиза с едно и също момиче от времето преди Facebook досега”. Освен интимната връзка, която реално става сериозна година след старта на социалната мрежа, Зукърбърг разчита на Чен и в бизнес делата си. 

Така че изключването й от „Социалната мрежа” може да се тълкува като признак, че във филма има и други изопачени факти. И това е така. 

Предшественикът на Facebook – Facemash.com, е представен в лентата като сайт, създаден от Зукърбърг с цел да се сравняват по красота студенти от Харвард чрез снимки. Според getthebigpicture.net в действителност акцията е била в знак на протест срещу невъзможността на университетската компютърна система да публикува на време снимки на студентите в първи курс. 

В „Социалната мрежа” ставаме свидетели и на манията на младия Зукърбърг по елитните клубове на Харвард, където иска да влезе на всяка цена. Тя води и до нарастващо озлобление и завист към неговия най-добър приятел и съосновател на Facebook Едуардо Саверин, който е приет в един от тези клубове. 

Впоследствие се стига до разрив между двамата, а тази сюжетна линия всъщност е и една от основните в лентата. Но един от съседите на Зукърбърг в студентското общежитие – Нейтън Хелер, е категоричен, че представената фикс идея за членство в тези клубове е „абсолютно нелепа”. 

В общи линии изнесената на преден плен интровертност на Марк Зукърбърг и насажданото убеждение, че прогресът на  Facebook и пътят към милиардите е съпътстван от жестока самота и интимни разочарования са по-скоро плод на въображението на сценаристите и трик за засилване на драматизма, отколкото реалната картина. 

Наскоро лентата беше атакувана и от Шон Паркър, получил своята слава като създателя на Napster. Както е показано в лентата, той наистина взима дейно участие в трансформацията на Facebook от изумителен студентски проект в една от най-мощните корпорации в света. Но Паркър, чийто персонаж е изигран от Джъстин Тимбърлейк, обяви недвусмислено, че филмът е „страхотен, заснет уникално”, но съдържанието е „пълна измислица”.

„Партита с дрога и топмодели... Бих желал животът ми да е толкова готин. Но трябва да ви кажа, че аз съм компютърен специалист. А там модели на бельо няма”, заяви първият президент на Facebook по повод сцената, в която е спипан с кокаин на гуляй с малолетни служителки на компанията. 

В действителност Шон Паркър е арестуван за притежание на кокаин, но по време на пътуване за кайтбординг в Северна Каролина, и в крайна сметка срещу него не са повдигнати обвинения. 

Това, което най-много дразни Шон Паркър в лентата, е, че е представен като човека, разбил приятелството и бизнес отношенията между Марк Зукърбърг и Едуардо Саверин. „Едуардо е мой приятел и аз съм един от малкото хора от фирмата, които все още поддържат контакт с него”, коментира създателят на Napster. 

Хиперболизиран е и епизодът, в който Шон Паркър открива Facebook. Филмът представя това като интригуваща случайност – след секс за една нощ героят на Паркър разбира за социалната мрежа от момичето, с което е преспал. Самият създател на Napster разкрива пред Vanity Fair, че открива сайта на компютъра на приятелката на своя съквартирант и пише имейл до Зукърбърг с искане за среща в Ню Йорк, която филмът пресъздава сравнително достоверно. 

Разбира се, не всичко в „Социалната мрежа” е измислица. Братята Уинкълвос наистина предлагат на Марк Зукърбърг да разработи за тях социален сайт, което не се случва. Впоследствие претендират, че именно това предложение полага основите на Facebook, а Зукърбърг е откраднал идеята им. И го съдят успешно – получават компенсация за десетки милиони долари. 

Вярно е и друго – че по хрумване на Шон Паркър, Марк Зукърбърг имал два набора от визитни картички. На едната пишело „CEO” (изпълнителен директор), а на другата „I’m CEO…bitch” (Аз съм изпълнителен директор... кучко). Освен това е истина, че веднъж Зукърбърг отишъл на бизнес среща по пижама, халат и джапанки. 

Факт е и въжето, пуснато от комина на къщата в Пало Алто до телефонна кабина пред оградата, по което Марк и сътрудниците му се пускали в басейна. Но пък фенките, сексът в тоалетната и купоните с манекенки не са точно това, което се е случвало на създателя на Facebook. 

Но в крайна сметка киното е изкуство, а не учебник по история. А и Марк Зукърбърг не е завел дело за клевета, така че лентата едва ли е чак такъв проблем за неговия имидж.

За зрителите остава филмовото зрелище. 

А за Дейвид Финчър – най-вероятно удовлетворението, че е режисирал лента – носител на награда в най-престижната категория на Оскарите. Но за това ще трябва да почакаме до 27 февруари, когато Американската филмова академия ще обяви своето решение.