Искаш пълна свобода в интернет. Бягай към Африка!

САЩ и западните им съюзници претендират за истински блюстители на демокрацията, но се оказва, че по отношение на свободата на слово в световна уебмрежа са зад държави като Намибия, Ботсвана, ДР Конго, Монголия, Никарагуа, Гватемала.

Проучване по въпроса е направено от организацията „OpenNet Initiative” в сътрудничество с „Репортери без граници”.

България също е в групата на демокрациите, които аха да дадат пълна свобода в интернет, но не съвсем. Подобно е положението и в Япония, Канада и Норвегия, които имат славата на абсолютно толерантни общества. 

Русия и Турция очаквано са на по-горното стъпало в цензурата с етикет „Под постоянно наблюдение”. Тук обаче е и Австралия.

Страни като Китай, Саудитска Арабия и Иран пък залагат на пълния контрол и цензурирането е широкоразпространена практика. 

Най-често под ударите на държавната намеса попадат личните блогове. На тях се падат цели 20% от общото количество цензурирани интернет страници. С 19% остават опозиционните партии.

Дори неправителствените организации са „предпочитан” обект за цензура – 9 на сто. По-нататък в класацията следват частният бизнес, независимите медии, профсъюзите. Изненадващо за сайтовете на въоръжени радикални групировки остава едва 1% от „общата” цензура.   
 
Относно оправданията за контрол върху интернет се обособяват три основни причини – за гарантиране на националната сигурност, за запазване на традиционните социални ценности и за поддържане на политическата стабилност. 

В графата за сигурността видни членове са Съединените щати, Индия и Мароко. Що се отнася до политическата стабилност, лидери са Азербайджан, Либия, Йордания и Таджикистан. Судан, Оман, Великобритания и Сингапур пък цензурират, за да запазят социалните ценности. 

Има и такива, които предпочитат микс от две оправдания. Като Йемен и Южна Корея – сигурност и ценности, или Тайланд, Узбекистан, Виетнам и Бахрейн – ценности и политическа стабилност. 

Доста голяма е и групата на „шампионите”, попадащи и в трите графи. Тук са Китай, Етиопия, Иран, Мианмар, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Тунис и ОАЕ.