За дългосрочни ваканционни услуги няма да се плаща авансово

Потребителите на дългосрочни ваканционни услуги като наемането на къща или хотелска стая за определено време в продължение на няколко години вече няма да плащат авансово за тях. Забранява се и блокирането на сметки и изискването на гаранции при сключването на такива договори. Това стана с промени в Закона за защита на потребителите, приети окончателно от парламента днес.

Текстовете предвиждат плащането по такива договори да става разсрочено по предварително изготвен график. Промените въвеждат изискванията на европейската директива за защита на потребители за договори за дългосрочни ваканционни услуги или т.нар. тайм шеър (time share). Те важат за препродажба или замяна на ползването на ваканционни имоти по този начин.

С поправките в закона продавачът или доставчикът на услугата задължително трябва да предоставя преддоговорна информация на клиентите. Потребителите ще имат и повече време да се откажат от услугата, след като вече са подписали договор. Това ще може да става в рамките на 14 дни вместо сегашните 10. При отказ в срок няма да се дължат неустойки.

Разширява се и обхватът на имотите, които може да се предоставят под формата на дългосрочни ваканционни услуги. Освен недвижими - къщи, апартаменти, хотелски стаи, те вече може да са и движими като яхта, каравана, кораб.

Спазването на разпоредбите ще се контролира от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Санкциите за нарушаване на текстовете ще са от 500 до 3 хил. лв.

С промените в закона се въвежда изискването жалбите, които недоволни клиенти подават до КЗП да са само писмени. Според все още действащите текстове оплакванията може и да са устни, но практиката на комисията е да иска написани жалби. Освен това КЗП получава правото да сезира съда при неправомерни клаузи в договорите между търговци и потребители. За такива се смятат текстове, които ограничават законовите права на клиентите. Досега в такива случаи комисията можеше само да даде предписание за редакция или премахване на проблемните клаузи.

Парламентът не прие предложението на Мартин Димитров (СДС) и Иван Иванов (ДСБ) за ограничаване на мандатите на членовете и председателя на комисията до два. Мотивът на народните представители от "Синята коалиция" беше, че подобни ограничения има за всички държавни комисии. От ГЕРБ обаче бяха против предложението, тъй като според тях подобно ограничение трябвало да бъде записано в закона за администрацията. Освен това поставяло под въпрос какво ще стане със сегашното ръководство на комисията, което беше избрано преди около година. Мандатът на членовете и председателят на органа е пет години и те се назначават от министър-председателя. Сегашният председател Дамян Лазаров оглавява комисията от 1999 г. без прекъсване.