Брюксел иска конфискация по донос

Европейската комисия ни препоръча конфискуването на незаконно имущество да може да става и без да се чака решение на съда, а разследване да може да се открива и по донос.

Идеята се съдържа в междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, който беше огласен днес. 
Според Брюксел законът за отнемане на имущество, чийто проект вече е готов, трябва да бъде по-строг и да позволява на властите да прибират незаконно богатство, без да чакат присъда от съда.

Препоръчва се да се въведе и т.нар. разширена конфискация, която предвижда отнемане на собственост на лица, за които се установи, че са свързани – семейно или чрез бизнес, с осъдени за организирана престъпност, тероризъм, за трафик, за подправяне на евро и за наркотици.

Новият закон за отнемане на незаконното богатство е поставен като първостепенна цел пред България до излизането на официалния годишен доклад на комисията през юли.

Като цяло междинният доклад дава положителна оценка за усилията на България и в Румъния, но не споменава отмяната на механизма, който им беше наложен с влизането им в ЕС.

Говорител на Европейската комисия отказа да се обвърже с мнение дали позитивните заключения ще освободят блокирания път на двете държави към влизането в Шенген, заявявайки, че институцията не прави връзка помежду им.

Както е известно, Германия, Франция и Холандия искаха да видят докладите, преди да допуснат обсъждането на кандидатурите ни за Шенген.

Българският доклад, разпространен преди малко от Еврокомисията, хвали особено магистратите, като този път е по-критичен към полицията и прокуратурата.

В документа се посочва, че шумните операции срещу организираната престъпност „са довели до малко на брой повдигнати обвинения“.

В същото време магистратите получават плюсче за присъдите срещу Александър Томов и Мария Мургина, а оправдателните решения срещу Николай Цонев, Ахмед Доган и Асен Друмев са сложени под черта.

Според Брюксел България може да напредне чувствително в борбата с организираната престъпност, ако обучи съдии по икономическите и финансовите престъпления, защото големите дела все още са предизвикателство за магистратите.

Намеква се, че от липса на подготвени кадри страда работата и в най-голямата гордост на Брюксел – създадените по негова идея специализирани звена между прокуратурата, полицията и ДАНС срещу голямата престъпност.
Брюксел е доволен и от промените в Закона за съдебната власти и от засилването на функциите на Висшия съдебен съвет.

Правителството пък е похвалено за специализирания съд за организирана престъпност, за реформите в митниците, най-вече заради големия брой уволнени митничари. Комисията даже намеква, че няма да възрази, ако на митничарите се дадат разследващи функции.

Управляващите могат да разчитат на подкрепата на Брюксел и за БОРКОР, за който се уточнява, че правителството е отделило до края на годината 4 млн. евро.

В тази област се препоръчва да се отиде и по-далеч, като партийната корупция се инкриминира в Наказателния кодекс.

Прави се лека забележка за подслушванията, с препоръка те да се правят само по тежки престъпления и при строго спазване на закона.

Съдебната система, бичувана в последните два доклада на Европейската комисия, този път получава добри оценки. Посочва се, че има прогрес по отношение на по-бързото насрочване на дела, по призоваването на свидетели, а новият образец болничен лист е довел до намаляване на неявяванията по дела.

Съдиите обаче трябва да пишат по-бързо мотивите по решенията си и най-вече да ги качват на интернет страниците, за да се подобри прозрачността на съдопроизводството.

Висшият съдебен съвет е в двузначна позиция, защото, от една страна, е поощрен, че наказва строго магистрати, замесени в търговия с влияние и с корупция, но от друга, не е достатъчно прозрачен, когато назначава свои членове.

Според доклада до лятото България трябва да се задълбочи в реформите в съдебната система и в полицията, да подобри съдебната практика. И за кой ли път – да покаже резултати в дела за корупция и организирана престъпност.