Българският амулет за здраве и късмет – мартеницата

Всяка година на 1 март българите се закичват с бяло-червени мартеници за здраве, за радост, за края на зимата и настъпването на пролетта.

Обичаят е много стар, макар да не се знае с точност кога се е появил. Освен в България го има и други балкански държави като Гърция, Румъния, Албания.

Според обичая мартениците се връзват първо на най-малките в къщата. Закичват се за здраве и най-младите животни, както и дръвчетата, за да дадат повече плод.

"Мартеницата е своеобразен амулет за здраве и плодородие и символизира възраждането на живота", разказа Светла Ракшиева от Етнографския институт с музей към БАН.

Традиционната мартеница представлява усукани червен и бял конец от вълна. Понякога се използвали и други цветове - в Гоцеделчевско например мартениците били в синьо и бяло, а в други региони се вплитал и зелен или жълт конец, обясни Ракшиева.

Рашкиева вижда символиката на червения конец като силата, кръвта, слънцето и топлината. Червеното преобладава и в българските шевици и носии. Белият конец е доброто начало и светлината.

Днес на българския пазар все по-често се предлагат мартеници, съобразени с виждането на всеки как да носи първомартенския си аксесоар. Червено-бели украшения се предлагат за кичене на дрехата, за ръка - от коприна, синци, велур и кожа, както и колиета, пръстени, ширити. Има и огромни мартеници - за дома и семейството.

Разбира се най-голямо въображение производителите са проявили при детските мартенички с имената на любими герои - Спондж Боб, Нинджа, Макуин Светкавица, Мечо Пух, Супермен, Спайдърмен, Шрек.

Освен пъстрото жанрово разнообразие ценовата амплитуда също е широка. Моделите варират от 0,30 лв. до 15-20 лв. 

Честита Баба Марта! Бъдете живи и здрави.