Омразата към ромите е поредният "балон"

Когато говорим за роми, коментарите с отрицателен заряд са повече от задължителни. Ромите или циганите, наречете ги както искате, те ще ви разберат и по двата начина, са проблем не само за нашата страна, но и за много други. Това, което най-много ни вълнува обаче, е как да променим статуквото в България. За много хора ромите са олицетворение на мръсотията, кражбата, лъжата, дивачеството. Неотменни техни атрибути са прокъсаните дрехи, каруцата, коня и т.н. В днешни дни трябва да се запитаме защо ромите са толкова съществен проблем и защо, залутани между законите за защита на малцинствата, и законите, които регулират като цяло живота на едно общество, не можем да намерим необходимото равновесие. 

Ромите са почти като всеки един българин, който е обречен на мизерен живот - дали заради необразоваността си, или заради начина, по който е възпитан. Разликата се крие в това, че ромите носят със себе си една култура, която води началото си векове назад.

Миналата седмица медиите оповестиха, че омразата срещу циганите се е пренесла и във фейсбук. Омразата срещу тях е в интернет от много отдавна, но това, че се прави цяла (анти)група в социална мрежа, е вече нещо ново, но не и от миналата седмица. Има различни групи във фейсбук, които агитират за някакви действия срещу ромите, няма нужда да ги изброяваме, сами можете да се досетите какви са. Това, което прави впечатление, е, че тези групи не са получили кой знае каква подкрепа. Има много други инициативи и каузи, и то с положителен знак, които всеки ден натрупват нови и нови поддръжници. Всъщност фейсбук е един пример за това колко много хора се обединяват помежду си идеологически в името на добри инициативи. Като цяло българите искаме нещата да се поправят, да бъдат по-добри, може би проблемът е, че ефективността ни, когато опира до действие, не е голяма.

Като говорим за ефективност, трябва да отбележим и факта, че досега в европейската история няма нито една положителна практика за социализиране на ромите. Това научих по време на миналогодишното издание на Sofia Architecture Week. Попитах експерти в областта именно това – можете ли да ми дадете като пример една успешна практика, която можем да приложим и в България. Отговорът беше – „за съжаление, такава няма!”. Все още сме в процес на търсене, а хиляди роми у нас продължават да мизерстват като личности неосъществени и неосъществими и за в бъдеще. Циганинът е човек като всеки един друг, когато той бъде образован и вижда света през очите на един средностатистически българин, той ще разбере защо днес ние го гледаме с уплаха в тъмната улица, на която сме се срещнали случайно, ще разбере защо някакъв младеж с обръсната глава го е пребил от бой, защо майките в детската градина гонят собственото му дете оттам, подписвайки се в петиция срещу него и т.н.

Нека погледнем истината в очите - огромна част от ромите в България са изключително необразовани, социалнослаби и живеят по законите на тези от тях, които имат достатъчното акъл и възможности да ги експлоатират. Защото лидерите на ромите са една от съществените пречки пред собственото им израстване. Ще минат поколения роми преди тяхното социално и икономическо положение да се подобри. Това, което зависи от нас, е да продължаваме борбата – да продължаваме напред. Не ви агитирам да давате просия на просещите по улиците. Даже обратното! Не ви агитирам да бъдете по-толерантни и причината е, защото всъщност ние не мразим толкова много ромите. Даже напълно разбираме техния проблем, само че нямаме достатъчно желание да се изправим гордо срещу нашия проблем – ромите. Както споменах по-горе – бива ни на думи, но не и на действия. Но не само нас не ни бива, Европейският съюз също може да се „похвали” с това. В интерес на истината ЕС вече години наред стимулира образуването на гета из страни като нашите – с голям брой роми. Днес например такива гета под формата на стимул от ЕС в името на едно добро бъдеще на ромската общност растат в Гърция и Румъния. Причината? Тя е много проста, ромите продължават да бъдат безпросветни, да са нископлатена работна ръка и, естествено – експлоатирани от „загрижени” лидери. Това, което им дава Европа са нови жилища, чието бъдеще тук в България познаваме в детайли – те ще бъдат „разкостени”, защото когато няма с какво да храниш многобройната челяд, не ти остава нищо друго освен да „изядеш” къщата.

Решението. Всяка промяна изисква да бъдат вложени усилия. Надяваме се българската държава да продължава да защитава интереса на българите, като полага адекватни и ефективни мерки в името на образоването както на ромите, така и на тези българи, които поради една или друга причина попадат извън системата на образованието. Свидетели сме на ежедневни ексцесии, кражби и грозни убийства за дребни стотинки, продиктувани от безпросветност и безпаричие. Свидетели сме и на добри примери в лицето на образовани и успели роми, които съжителстват в мир и разбирателство с цялото общество. Истината е, че когато човек мисли всеки ден за това ще има ли залък, с който да утоли глада си, всяка една разумна мисъл за бъдещето е безпредметна. Ключът към промяната е образованието.