Частник – следващата мръсна дума в България?

През последните месеци България пое по странен път, водена от един от най-ярките министри в кабинета Борисов – Мирослав Найденов. Всъщност водена може би не от него, но той най-ярко ни показва посоката.

Найденов ни върна стандартите*, върна спомена за доброто старо време, когато кренвиршите са били от месо, а млякото – от мляко. Министърът обаче не спря дотук и след като наложи ред сред производителите, се насочи към следващото звено – прекупвачите.

През последните месеци от устата на министъра на няколко пъти чухме думата "спекула". Явно и тази дума връща министъра назад в годините, когато тя бе присъща на капиталистическия упадъчен строй. Следователно срещу нея трябва да се борим – с колкото по-голяма сила, толкова по-добре.

Идеята на Найденов е спекулата (засега в сектора на хранителните стоки) да се контролира от специален орган, в който да има и представители на най-силовото от силовите ни министерства – МВР. Целта е да се открие дали „някой не се възползва от ситуацията“ и не спекулира – т.е. не продава по-скъпо, отколкото на министъра му се струва за редно.

Ако се абстрахираме от терминологията, използвана от министъра, ще открием, че той вероятно търси картелни споразумения. В това, разбира се, няма нищо лошо, но вече имаме органи, които би трябвало да разследват подобни схеми. В България има Комисия за защита на потребителите, има и Комисия за защита на конкуренцията, както и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, която всяка седмица ни известява за ценовите движения на пазара.

А какво има да прави създадената съвсем скоро Българска агенция за безопасност на храните с персонал 3000 души, освен да наблюдава именно храните?

Предлаганата от Мирослав Найденов структура ще бъде зачислена към Министерски съвет, т.е ще бъде на пряко подчинение на премиера.

Възниква въпросът защо ни е нужна подобна квази-структура, която очеизвадно ще отнеме функции от вече съществуващи органи. Най-логичният отговор е – защото вече има прецедент – създаването на БОРКОР, покровителствано лично от премиера Борисов.

Така и не е ясно какво ще върши Центърът за борба с корупцията и организираната престъпност (БОРКОР),който се очаква да ни бръкне в джоба с 2 млн. лв. годишно. Структурата ще функционира редом до органикато ДАНС и НСБОП. Органът отново е квази-структура и ползва ресурс, зачислен основно към Министерския съвет.

Формирането на тези две структури показват две неща – едното е, че в Министерския съвет продължава да се концентрира власт и следователно все повече ключови позиции в администрацията и изпълнителната власт се политизират. Втората е, че очевидно кабинетът и неговите министри нямат доверие в способностите си за контрол върху поверените им ведомства и се опитват да преместят част от проблемите си нагоре, към върха на пирамидата за взимане на решения.

Това категорично ни връща назад. Скоростта, с която го правим, заплашва да ни върне много назад, към времената, когато „частник“ и „свободен пазар“ бяха анатемосани понятия, характерни за упадъчния свят на капитализма.

*Всъщност бе утвърден само един стандарт – този за млечните продукти. Месните продукти Стара планина всъщност са само браншова рецепта и не могат да се приемат за стандарт.