На прицел

Държавата рядко стреля в оръжейния бранш. Сега само за дни изстреля два куршума в две от последните си дружества - единият точно в десетка, а другият - направо извън мишената. Силното попадение е, че държавата най-сетне ще приватизира последния си военен завод ВМЗ - Сопот. Слабият ход по оценки на представители на сектора е смяната на опитния директор на оръжейния търговец "Кинтекс". Дружеството, което всички предприятия в бранша възприемат като "голямата майка", е основен координатор на износа на специализирана продукция. Заедно с мениджъра обаче България може да се сбогува и с ценни контакти.

Движенията идват в момент, в който оръжейната индустрия на България е в подем - само за пет години износът се е утроил. В сектора има бизнес, има пари, назначават се служители, правят се оръжия. Но за да не се прекъсне тенденцията, трябва цялостна политика, без резки грешни движения.
 
Топчето пукна

Сопотските Вазовски машиностроителни заводи някак си се промъкнаха като изключение и си останаха държавни в годините на активна приватизация. Тогава всички други оръжейни производители бяха придобити от дружества на дългогодишните си директори или от други местни компании. После десет години никой не продумваше за продажба на ВМЗ. Единственото движение беше, че предприятието беше включено в списък на фирми, при продажбата на които се иска приета от парламента стратегия. И затъваше финансово...

Сегашните управляващи най-сетне решиха да подготвят такъв документ. Така министерството на икономиката показа, че освен говорене за приватизация най-сетне има и конкретно действие. Сега стратегията се намира в парламента. Преди седмица депутатите от икономическата комисия я обсъдиха, но решиха (не без настояване на синдикатите) да я разгледат още веднъж. После тя трябва да се гласува и в пленарната зала.

Ето сбит преразказ на съдържанието на стратегията: чрез конкурс ще се продава 100% от капитала, като 20% от акциите могат да бъдат платени с компенсаторни инструменти. Купувачът трябва да е производител на оръжие с приходи не по-малко от 120 млн. лв. общо за последните три финансови години, да има достъп до класифицирана информация и да не е офшорно дружество. Състезанието няма да се печели само с цена (при оценката тя ще има тежест от 60%, а ще зависи и от обещаните инвестиции (30%) и от ангажиментите към персонала (10%). Купувачът няма да има право да прехвърля акциите за срок от пет години и ще се задължи да направи програма за развитие на ВМЗ и инвестиции за срок от три години.

Сега ето и в каква кондиция кандидатите ще заварят завода. През последните години предприятието по-скоро има поръчки за основното си производство - боеприпаси (като снаряди и ракети), а пазарите му са в Азия и Африка, като дружеството продава директно и чрез посредници. Персоналът е огромен - 3500 души и като във всички останали държавни дружества не е оптимизиран. Най-големият проблем обаче са дълговете. Не се знае колко точно са, защото ВМЗ не е публикувало нито един отчет в Търговския регистър, нито пък задължителните от миналата година справки за дейността на държавните фирми в сайта на Министерството на финансите.

"Компанията е със загуба за 2010 г., която се дължи на лихви по просрочени плащания, лихви и такси по кредити, загуба от курсови разлики и рекламации", отбелязва Иван Стоенчев, директор на компанията, но не казва колко е. Не съобщава и конкретни числа за дълговете, а само, че сред основните кредитори на фирмата са НАП, НЕК и доставчиците на материали и комплектовки. Представителят на КНСБ Валентин Никифоров е малко по-конкретен. В момента компанията има задължения около 116 млн. лв, като към държавата са около 54 млн., а останалите суми са дължими на доставчици, банки и на персонала.

Точно заради дълговете едва ли може да се очаква някаква висока цена за завода. Тя може да варира между един лев и няколко милиона лева в зависимост от конкуренцията, каза представител на оръжейния сектор.

Снарядите срещу продажбата

Притесненията на част от старите оръжейници се изразяват от депутата Петър Димитров от БСП, който отбелязва, че някои държави не търгуват с фирми, в които няма държавно участие, което пък е своеобразна гаранция за стабилността на компанията. Според него това е мотив да не се продават 100% от капитала, а да се запази някакъв дял.

Николай Ибушев, директорът на най-големия оръжеен завод в България – "Арсенал", обаче е на друго мнение. Според него продажбата на пълния пакет акции ще гарантира на инвеститора сигурност и ще предизвика желанието му да плати по-висока цена и да инвестира според собствената си програма във възраждането на ВМЗ. Синдикатите също смятат, че в останалите заводи, в които няма държавно участие – "Аркус", "Дунарит" и др., няма нищо, което да спъва дейността им. Единственият завод с блокираща квота от времето на приватизацията е само "Арсенал". Наистина някои правителства традиционно работят само с държавни фирми, но това се отнася по-скоро за оръжейните търговци, а не за производители.

Има и доста непазарни идеи, които едва ли ще залегнат в документа, защото са дискриминационни. Пример за това е позицията на Ибушев от "Арсенал", според когото не би трябвало да се допускат чужди фирми с чуждо участие в конкурса за ВМЗ. "Важно е като част от системата за национална сигурност компанията да е българска. След това купувачът би могъл да ползва чуждо ноу-хау", смята той. Факт е, че всички заводи досега бяха купени от местни фирми. Логично е, че след като работят с руски технологии и си бяха позагубили пазарите, към тях нямаше интерес от западни купувачи. Но нека поне за ВМЗ се поканят и големите натовски производители, пък те да си преценят дали искат да участват.

Като при всяка друга голяма сделка се явяват и синдикатите със своите искания. Само че тези във ВМЗ са силни и могат да заформят стачка за миг. В конкретния случай със стратегията публичните им искания не са огромни: програма, която да гарантира, че няма да се съкращават висококвалифицирани специалисти (неясно колко хиляди попадат в това определение) и да се изплатят задълженията към персонала (над 1 млн. лева).

Вероятният кандидат

Всички оръжейници в сектора сочат като най-вероятен кандидат за ВМЗ русенския оръжеен завод "Дунарит" - най-малкото, защото е технологично свързан с производството в Сопот, тъй като имат близки и дори дублиращи се изделия. От своя страна "Дунарит" е свързан с един от най-големите кредитори на ВМЗ-Сопот – Корпоративна търговска банка, която по традиция финансира производството на оръжие и според източници от ВМЗ през миналата година е отпуснала голям необезпечен заем, с който са били покрити част от плащанията на дружеството и е била потушена поредната стачка за неплатени заплати. В борда на русенската оръжейна фирма е Никола Киров, който пък е изпълнителен директор на инвестиционния посредник "Фина-С". Акциите на последната се държат от "Бромак", която е 100% собственост на Цветан Василев и държи най-голям дял в Корпоративна банка. От друга страна, основен акционер в "Дунарит" е "Кемира", чиято централа се намира в същата сграда с клон на Корпоративна банка. Както "Кемира", така и "Дунарит" са имали отпуснати кредити от финансовата институция.

"Капитал" зададе въпроса дали "Дунарит" ще участва в приватизацията на изпълнителния директор на русенския завод Кръстю Кръстев чрез секретарката му. Но той не отговори. Интересно съвпадение е, че според отчетите в регистъра за периода 2007-2009 "Дунарит" има общо 123 млн. лв. приходи при изисквани по стратегия 120 млн. лв.

Друг възможен купувач от сектора е "Арсенал". Николай Ибушев каза, че когато стратегията бъде окончателно одобрена и Агенцията за приватизация, започне процедурата, документите и решението дали ще кандидатстват, ще бъдат обсъдени от борда на директорите.

Друга местна фирма със свързан с ВМЗ предмет на дейност е "Емко", но собственикът й Емилиян Гебрев не бе открит за коментар.

В сферата на мечтите засега е участието на западни гиганти. През есента на миналата година например министърът на икономиката Трайчо Трайков покани Boeing, но потвърждение за интерес няма.

И за местните, и за чуждите кандидати интересът е точно разработените пазари на държавното дружество. Важна част от рецептата за успешна сделка е и каква ще е политиката на държавата в сектора. Точно тук е важността на "Кинтекс".

Тъмна Индия

Пазарите на българската продукция са в чужбина, а там конкуренцията е жестока. Според една от версиите именно тя е взела главата на дългогодишния директор на "Кинтекс" Антон Салджийски преди няколко седмици. Той е във фирмата още преди демокрацията, директор е през най-смутните периоди – от 1990 до 1998 г., когато Иван Костов го уволнява, но следващото управление го връща на поста. В "личните му активи" е повторният пробив на България в Африка, Близкия и Далечния изток и особено договорите с Индия.

Официалното обяснение от икономическото министерство е, че договорът на досегашния изпълнителен директор е "изтекъл в края на миналата година и не е подновен". Министър Трайков също бе лаконичен в обясненията пред журналисти - "смяната е направена въз основата на изготвен анализ", но не даде детайли какво е показал той.

Това даде поле за най-различни слухове около рокадата. Една от версиите е с кодовото име "Индия". Според нея завоюваният от самия Салджийски индийски пазар е в центъра на събитията. Източници разказват, че през миналата година той е загубил поръчка точно в този свой терен, като тя е спечелена от "Арсенал". Тази версия разсмя и изпълнителния директор на "Арсенал" и самия Антон Салджийски. Според Николай Ибушев категорично не бива да се прави връзка между освобождаването на досегашния директор на "Кинтекс" и "Арсенал". "Ние също можехме да загубим сделката, това не зависи само от директора на фирмата. Не може "Арсенал" да е причината, нея вероятно я знае само министър Трайков, видно има други съображения", казва Ибушев.

Другата спрягана версия е, че смяната се случва точно преди приватизацията на ВМЗ. "Кинтекс" можел да наклони везните в полза на някой кандидат като насочи поръчки към него, а в същото време спре тези за ВМЗ и така държавното дружество можела да поевтинее. Тази теория обаче е прекалено в сферата на конспирациите, каза източник от оръжейния сектор. Според него много по-възможна е най-класическата причина за смяна на държавен директор - политическата. Просто ГЕРБ предпочита да назначи свой човек.

Самият Антон Салджийски коментира, че е по човешки обиден, защото обяснението, което е получил звучи несериозно. "Не ми казаха нищо, освен че договорът ми е изтекъл. Нямам политически обвързаности, аз съм оръжеен търговец", коментира той.  

При всички случаи обаче причината не е във финансовите резултати на "Кинтекс". Напротив, през последните години оборотът му се увеличава двойно – до над 100 млн. лв., като приходите от сделки само през 2010 г. са 57 млн. долара (по данни на Салджийски).

Моментът обаче е стресов за "Кинтекс", тъй като това е бизнес на личните познанства и взаимното доверие. Досегашният директор е известен оръжеен търговец, а при всяка смяна трябва да се предоговорят определени клаузи и партньорите и клиентите да се запознаят бързо с новия представляващ "Кинтекс". Обикновено в други подобни фирми двамата директори управляват известен период заедно, за да има приемственост.

Новият директор Владимир Дичев повече от 15 години е ръководител на кантора "Резервни части и авиоремонти" в "Кинтекс", а според слуховете е имало и други вътрешни и външни кандидатури за поста. На самия Дичев ще му е необходимо малко време, за да се запознае лично с партньорите на компанията. Той и в момента има готови подписани договори за тази година, наследство от Салджийски, на стойност 50 млн. долара.

За разлика от времето на соца, когато фирмата има около 30 представителства, в момента те са само две – в Алжир и Индия. Това са и основните държави, с които България в момента търгува по две прости причини - ползват съветски тип въоръжение и не са под ембарго. Отделните заводи нямат представителства и разчитат основно на специализираните изложби, на които да рекламират най-новата си продукция.
Затова и ако има нещо позитивно в развитието около "Кинтекс", то е решението търговецът засега да остане държавен. Това е познатото име, за което гарантира държавата и което носи поръчките за повечето заводи. Ако се приватизира,  купувачът им най-вероятно ще ги насочи към своя завод (ако има такъв) и едва ли ще ги поделя на принципа - който го прави най-добре. А и в оръжейната индустрия резките ходове могат да доведат до едно - загуба на пазари. Този епизод веднъж вече го гледахме в началото на прехода. И дано не се повтаря.