Сметките на 42 общини са блокирани

Към 1 март 42 от всички 264 общини в страната са със запорирани сметки, заради неизплатени задължения. Това обяви председателят на сдружението на общините, кмет на Смолян и член на ръководството на БСП Дора Янкова на пресконференция в партийната централа на "Позитано" 20. 

Сдружението настоява за спешни мерки срещу увеличаващия се непрекъснато брой на общините с блокирани сметки. Според данните на Янкова около 200 млн. лева са просрочените плащания на общините и навсякъде могат да бъдат предявени претенции към общината и да бъде поискан запор на сметките им от съдебен изпълнител. По думите й изключение от длъжниците правят Столична община и Бургас.

До 1 март се приемаха общинските бюджети и в сметките на местната власт не са заложени разходи за разплащане на задължения, тъй като трябва да бъдат осигурени публичните услуги - фирмите за чистота, детски градини, улично осветление и други, коментира Янкова. По думите й след 1 март, когато започва събирането на местните данъци и такси, съдебните изпълнители се активизират и първите постъпления в бюджета се заделят за съответното вземане, за да бъде вдигнат запорът върху сметките на общината. Не всяка община обаче разполага с финансов ресурс, за да разплати всичките си задължения.

Затова според Янкова трябва да се намери законодателна мярка, така че общините да могат да гарантират публичните услуги, но и да бъдат редовни платци.

Тя отбеляза, че реално общините не чувстват подкрепа от страна на държавата, защото делът й по финансирането на делегираните на общините дейности е намалял. Тя прогнозирафалити на общински болници. Посочи, че повече от 2 милиона българи получават здравни услуги от общинските лечебни заведения. Реално ние държим една собственост, а бюджетът на общинското здравеопазване се определя отвън, коментира още Янкова.

От сдружението на общините ще поискат до 15 март съвместна среща между Националната здравноосигурителна каса, Министерството на здравеопазването и БСП за начина, по който се получават здравни грижи от общинските лечебни заведения. Ако ще се закриват болници, да се каже как тези здравни услуги ще бъдат гарантирани, настоя Янкова. Левицата ще поиска и парламентарен дебат по темата.

На пресконференцията лидерът на БСП Сергей Станишев обяви, че ще поиска с писмо президентът да свика Консултативния съвет за национална сигурност заради поскъпването. На последната сбирка при президента на 22 февруари беше решено следващото заседание на съвета да бъде посветено на идеята на финансовия министър Симеон Дянков за пакта за финансова стабилност. Според левицата темата за обедняването на народа и скоковете в цените бил важен елемент от националната сигурност. В страната не може да се говори за национална сигурност, когато няма битова сигурност, смята Станишев.

Ръководството на БСП е решило да приеме поканата за среща на Дянков, който преди седмица се срещна с представители на останалите парламентарни сили. Социалистите напомниха, че са против предложението му за фискален борд, защото той щял да зароби поколения българи напред.

Станишев отново обяви, че партията му готви национален социален протест до края на март, отрече обаче социалистите да имат общо с днешния протест на животновъдите. Въпреки че няколко пъти повтори, че такъв митинг ще има, не стана ясно нито кога ще е той, нито колко привърженици на БСП се очаква да подкрепят инициативата.

От 16 февруари 2010 г. до 14 януари 2011 г. общините се ползваха от привилегията срещу тях да не могат да се завеждат изпълнителни дела. Тя беше въведена с промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Преди това такава забрана действаше само за дълговете на държавата. В този период от близо година на практика беше невъзможно за фирмите и гражданите да получат от общините парите, които местната власт им дължи, ако тя упорства и не плаща доброволно. Общините можеха просто да игнорират исканията на доставчици и изпълнители по договори, защото законът единствено им предписва да предвидят пари за плащанията в следващия си бюджет. Това предизвика недоволството на предприемачи и на редица юристи и омбудсманът поиска от Конституционния съд (КС) да отмени привилегията на общините и държавата, която ги пази от принудително изпълнение. На 21 декември 2010 г. КС излезе с решение, с което премахна защитата на общините, но остави тази на държавата. То беше публикувано в Държавен вестник на 14 януари  и отвори пътя на стотиците кредитори на местната власт да си търсят парите.