Веднъж на 100 000 г.

Веднъж на 100 хил. години. Това е общоприетият стандарт за вероятността от настъпване на частично разтапяне на реакторния корпус в ядрените централи. За общо 14 хил. години работа на всички реактори по света обаче вече има три такива събития - през 1979, 1986 и 2011 г. Не трябва да сте член на "Грийн­пийс", за да се замислите дали ядрената наука е толкова надеждна, колкото твърди, че е.

В същото време при най-голямото земетресение в Япония от триста години целият свят е притаил и дъх и следи аварията в АЕЦ "Фукушима - 1". Земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер има приблизителен еквивалент на 32 хил. Хирошими и вече донесе близо 7 хил. потвърдени жертви. Потенциалната катастрофа от ядрената централа обаче изглежда по-страшна.

Дори да приемем, че АЕЦ "Фукушима - 1" не е пример за заплахата от ядрената енергия, а напротив, пример за това как инсталациите могат да оцеляват при невероятно стечение на обстоятелствата, случилото се ще предизвика преосмисляне на ядрения бизнес. Това е неизбежно. "Просто досега не бяхме гледали на живо взрив в ядрена централа", казва пред "Ню Йорк таймс" Питър Брадфорд, бивш член на американската комисия за ядрено регулиране.

Не е Чернобил, но все пак...

Дори и най-големите противници на ядрената енергетика не смятат аварията за толкова катастрофична. "Случващото се във "Фукушима -1" обаче показва колко ненадеждна е науката и как си играем със случайността", казва Ян Хаверкамп, един от водещите ядрени експерти на "Грийнпийс".

Обратното, поддръжниците на ядрената енергетика призовават да не се свръхреагира. Петър Янев, който е един от големите експерти по сеизмологична безопасност на сгради, например смята, че няма някакви фундаментални технически пропуски. "Всъщност сградите поеха земетресението изключително добре." По неговото мнение проблемът във "Фукушима - 1" е дошъл от презапасяване от японска страна - заради антиземетръсното изискване всяка сграда да е стъпила на скала, голяма част от съоръженията на ядрената централа са били разположени много ниско и са били унищожени. "Ако ги бяха вдигнали 20 метра, нямаше да има никакъв проблем."

Засега е много рано да се каже каква е била конкретната причината - земетресението и цунамито сами по себе си не би трябвало да извадят от строя такова съоръжение. Роналд Белинджър, преподавател във Факултета по ядрени изследвания и технологии към Масачузетския технологичен институт, например смята, че разследването ще отнеме месеци и всичко ще зависи от това какво е останало от АЕЦ-а. И, разбира се, дали японците ще сътрудничат. "Повечето експерти чакат да съберат допълнителни факти, преди да изкажат категорично мнение за бъдещето на ядрените централи", заключва и коментар на "Ню Йорк таймс".

Но вече има някои изводи

Ясни са поне няколко неща. Старите централи, в които има само две паралелни системи за сигурност, както във "Фукушима - 1" (такива бяха 1-ви и 2-ри блок на АЕЦ "Козлодуй"), са опасни. А от тях по света има изрядно количество. Само в САЩ има 23 реактора, еднотипни с тези във "Фукушима", и още 12 малко по-модерни. В Германия също действат няколко от по-старите модели на кипяща вода. "Мисля, че за този тип реактори това е краят точно както Чернобил сложи края на РБМК типа", смята Хаверкамп. По същия начин Чернобил сложи кръст и на реакторите без допълнителен херметичен обем около корпуса - решение, което се оказва правилно в светлината на събитията в Япония.

Янев обяснява, че ще трябва да се направи пълен преглед на съществуващата инфраструктура и при изчисление на рисковете да се взимат под внимание комбинация от няколко невероятни събития. Първата централа, която трябвало да бъде модернизирана, е тази в Карачи, Пакистан. Тя нямала сериозен вълнолом, макар че страната лежи на един от най-големите сеизмични разломи.

Масирана инспекция ще понесат и хранилищата за отработено ядрено гориво, които се оказаха най-сериозният проблем в Япония. Въпреки прегряването на реакторите и дори стопяването на горивото в тях те все пак удържат. За сметка на това приреакторният басейн на блок 4 на "Фукушима - 1" се осуши и така предизвика прегряване на горивните елементи, складирани там. След това съдбата му последва и този на блок 3. Това е най-вероятната причина за рязкото нарастване на радиацията около централата, смята Белинджър.

Засега не е ясно какво точно ще включва европейският стрес тест за АЕЦ, предложен в средата на миналата седмица от Австрия и бързо одобрен от Европейската комисия. Изявлението на комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че не всички централи ще отговорят на теста, е още по-странно - ако това е така, защото досега те оперират? Но 143-те хранилища за отработено гориво ще бъдат по-силно наблюдавани. Един от възможните сценарии е натиск към операторите на ядрени централи да предават за преработка отработеното гориво или да го погребват в дълбоко разположени хранилища.

Нова преоценка на риска

Както обяснява Янев, със сигурност при хипотезите за възможните най-лоши сценарии, на които една АЕЦ трябва да издържи, ще бъдат включвани все повече невероятни събития. Например, ако АЕЦ "Козлодуй" е проектирана да понесе без проблем висока над десет метра вълна по Дунав и частично прекъсване на електричеството, по-строгите правила могат да добавят и земетресение над исторически регистрираните за региона.

Нов регулаторен подход

също може да се очаква. Дори и причината за аварията във "Фукушима - 1" да не е човешка грешка, а безкрайно нещастно стечение на обстоятелствата, ядрените оператори ще бъдат изправени пред нови проверки. Голяма част от репортажите и коментарите от Япония включват част, в която критикуват нежеланието на японските власти да споделят информация и историята на TEPCO (операторът на "Фукушима - 1"), който често е бил обвиняван в укриване на информация. Дори шефът на Международната агенция по атомна енергия, японецът Юкия Амано, призова японското правителство да е по-кооперативно.

Японската ядрена индустрия страда от типичния проблем за страната - тясното преплитане между политиката и бизнеса. Така на ядрените оператори се гледа с полузат­ворено око - нещо, което лесно може да се види и в България.

Един от положителните моменти в ядрената криза в Япония се оказа доброто застрахователно покритие за щетите, нанесени на трети страни. При АЕЦ "Козлодуй" полицата на застраховката нарасна сериозно през последните години - от 6 млн. лева през 2002 г. (и покриване на максимална щета от 30 млн. лв.) до 96 млн. лева през тази година. Въпросът е дали някой е правил изчисление какви биха били реалните разходи по евентуални щети, който могат да бъдат предизвикани от АЕЦ.

Протакането с "Белене"

На този фон аварията във "Фукушима - 1" идва като силен аргумент за министрите в настоящия кабинет, които се противопоставят на строежа на АЕЦ "Белене". Досега повечето аргументи бяха икономически - за да може централата да продава в страната, към момента на пуска й след 7-8 години средната цена на електроенергията в България трябва да нарасне сериозно (токът от "белене" ще бъде двойно по-скъп от този на "Козлодуй"). Ако не се намери външен пазар (с Турция вече цяла година не може да се сключи сделка, въпреки че това вече е технически възможно), българският данъкоплатец трябва да субсидира централата.

Сега към аргументите се прибавят и тези за безопасността. "Белене" като проект е безспорно по-безопасна от "Козлодуй". Проблемът винаги е бил дали площадката е добра. "Спомнете си голямото земетресение от 1977 г., което разруши Свищов. Не бихте искали при повторение да си имате на главата и ядрени проблеми", казва Хаверкамп. Още през 80-те години на миналия век са съществували съмнения, а през 1991 г. БАН публикува Бяла книга, която дава мнение срещу строежа на площадката. Това става конкретният повод за замразяването на строежа на "Белене" в началото на 90-те. Според Хаверкамп Европейската комисия има твърдо намерение да преразгледа ОПОВОС-а за АЕЦ, като най-силният мотив ще бъдат именно сеизмичните аргументи. Експертът на "Грийпийс" твърди, че от Брюксел поставят под съмнение оценката, че при земетресение със сила от 7.2 по Рихтер (такова като във Вранча през 1977 г.) няма да има никакви разрушение на сгради в централата.

В тази връзка продължаващите спорове за цената с "Атомстройекспорт" изглеждат сюрреалистични - след събитията в Япония няма как да продължи строежът на нито една централа без преразглеждане на нейния проект. Независимо от надеждността му, която досега никой не поставя под съмнение. Китай вече направи това и не изглежда руската компания да протестира.