Икономисти: Нова вълна на несигурност може да засегне и България

Икономическите трудности на Япония няма как да не се отразят на глобалното следкризисно възстановяване и проблемите, които азиатската нация изпитва в момента ще създадат несигурност на международните пазари. Това, както и други фактори, може да засегне и България, заявиха макроикономисти, обединени в коментарната група "Макроуоч".

Звеното, което на всеки 4 месеца представя анализи по икономически въпроси от значение за България, включва Георги Ангелов, Георги Ганев, Георги Прохаски, Георги Стойчев, Димитър Чобанов и Лъчезар Богданов.

До колко тези външни фактори ще засегнат България обаче зависи и от устойчивостта на българската икономика. Ако има финансова дисциплина и воля за реформи, които да подобрят бизнес средата и да повишат доверието на инвеститорите, със сигурност забавянето ще е по-слабо, а в обратния случай политическите решения може да доведат и до повтаряне на рецесията, бе мнението на Георги Ганев.

Той допълни и, че инфлацията в последните месеци е следствие също на международни фактори, подобни на предишните ценови шокове, но за разлика от предишни години крайните потребителски цени нарастват значително по-ниско и навярно инфлацията ще остане по-ниска.

Причината е, че домакинствата се въздържат от потребление за разлика от 2007 и 2008 година, когато доходите им нарастваха по-бързо от цените. Той обаче разкритикува призивите на бивши управляващи политици за държавна намеса в ценообразуването. "Намесата на държавата винаги е водила до още по-големи дисбаланси, затова не мога да си обясня как хора с управленски опит сега призовават за действия, които те самите не са си позволявали да предприемат", заяви той. Ганев визира изявления на бившия премиер Иван Костов (ДСБ) и на бившия министър Румен Овчаров (БСП). Костов и лидерът на СДС Мартин Димитров обвиниха правителството, че е влязло в съглашение с монополите, както и че държавните регулатори не си вършат работата.  

Различна прогноза за нивото на инфлацията изрази Димитър Чобанов, според когото поскъпването се влияе от разхлабената монетарна политика на големите централни банки. Затова, докато те увеличават паричното предлагане, може да се очаква цените на природните ресурси и енергийните суровини да поскъпват, както и инфлацията да остане висока и да надмине сегашните равнища.

По думите му промяна на тази парична политика обаче може да забави икономическия растеж, включително и възстановяването в България.

Георги Ангелов коментира, че 2010 година е пропусната за каквито и да било реформи, а за приватизацията е направо нулева. Важността на реформите той изтъкна и поради факта, че България има нужда не просто да отчита икономически растеж, а той да бъде по-висок отколкото в Западна Европа, защото само тогава може да се повишат доходите и да се води борба с бедността.

Георги Прохаски пък представи анализ за най-необходимите действия, с които да се подобри бизнес средата. Най-неотложните по думите му са въвеждането на "мълчаливото съгласие", като защита на бизнеса от бавна администрация, облекчаване на регулациите, приватизация и по активен процес наконцесиониране, въвеждането на електронно правителство, и премахване на крлъговете от фирми, при които едни компанииполучават привилегировано третиране от страна на държавните органи.

Той представи и няколко световни класаци с факторите, влияещи на бизнес средата като по всички от тях България е в долните позиции.