5 наши заблуди, свързани с медицината

 

 

Правилни ли са всъщност очакванията ни от съвременната медицина.

Мнозина биха се съгласили, че в днешно време темата за здравето е актуална за все повече хора. Поне справката на най-търсените думи в Мрежата показва така. Но въпреки това (а може би именно заради това!?) все още битуват много недомислици и подвеждаща “информация”.

Пореден опит да дефинират и развенчаят няколко от най-опасните заблуди, свързани със здравето, правят група учени от Университета на Пенсилвания, САЩ, цитирани от списание Prevention.

Заблуда №1: ще се лекувам, само ако лекарят ми дава 100 % гаранция за оздравяване

Медицината е наука, в която практически нищо не може да бъде гарантирано “на 100%”. Твърде много зависи от индивидуалните (и често непредсказуеми) особености на човешкия организъм. Лекарят може да направи всичко правилно, но пак да не се получи очаквания ефект. В САЩ например за добър се смята лекарят, който помага на 75% от пациентите си. Но понякога и най-добрият специалист не може да излекува някакво наглед „дребно” заболяване.

По същият начин едно и също лекарство, прилагано еднакво, при двама души може да даде различни резултати и в единият от случаите да се стигне до нежелани реакции и в крайна сметка до липса на ефективност. 

Въпреки забележителният прогрес на медицината в много области, все още няма достатъчно ефективно лечение на различни заболявания - например вродени аномалии на развитието, много видове рак и др.

Заблуда №2: защо са нужни профилактични изследвания, щом съм здрав!? Това е чиста загуба на време и средства

Превантивната (т.е. профилактична) медицина излиза на все по-преден план. Разбира се, по-лесно е да се предотврати болестта, отколкото да се излекува. Затова, ако периодично се правят изследвания за наличието на някакви бактериални (туберкулоза, стафилокок) и вирусни (хепатит В и С) инфекции, развитие на онкологични заболявания (рак на гърдата, простатата, шийката на матката), рискът от далеч по-опасното откриване на патологията  в нейния късен стадий ще бъде намален. А ако изследването покаже че няма отклонения от нормата, това също е резултат!

В някои случаи профилактичното изследване дава възможност за прогноза. Например, ако у бременната не са открити инфекции на пикочно-половите пътища (херпес, цитомегаловирус, токсоплазмоза, хламидиоза, микоплазмоза и др.), с голяма вероятност може да се твърди, че бременността ще протече гладко и детето няма да има вродени аномалии в развитието.

Заблуда №3: колкото по-скъпо е лекарството, толкова по-ефективно е то

Цената на медицинските услуги и препарати зависи от много фактори и голяма част от тях нямат отношение към качеството.
Възможно е личният лекар да ви препоръча евтино и ефективно лечение, а скъпо платен специалист необосновано (от медицинска гледна точка) да ви назначи по-малко ефективна терапия. 
В медицината цената не означава качество.

Заблуда №4: ще се посъветвам с няколко лекари и тогава ще избера оптималното лечение

Да, при едно и също заболяване могат да се използват различни схеми за диагностика и терапия. В някои страни при определени заболявания (или съмнения за тях) лекарят дори е задължен да ви препоръча второ мнение. Това обаче не е презастраховане и в никакъв случай не означава, че можете след това самостоятелно да си изработвате схема за лечение, състояща се от съветите и на двамата лекари. Изборът в много случаи ще се окаже ваш, но след като го направите, изпълнявайте препоръките на избрания лекар. В противен случай не се учудвайте от липсата на положителен ефект.

Заблуда №5: някога съм си правил това изследване, не ми откриха нищо. Защо е необходимо да се изследвам пак!? 

Много изследвания и прегледи, които сте направили преди седмица, месец или година могат да не съответстват на днешното положение на нещата. Организмът се променя непрекъснато. С възрастта вероятността от поява на заболяване се повишава. Ето защо някои изследвания трябва да се повтарят периодично.

 

На децата до 5 до 5 години трябва не по-малко от 2-3 пъти годишно да се правят изследвания за хелминтози (глисти). Всеки човек не по-малко от веднъж годишно трябва да си прави общи изследвания на кръвта и урината, а жените поне веднъж годишно трябва да се консултират с гинеколог. 1-2 пъти в годината трябва да се посещава и стоматолог.(а)