Етикет на... раздялата

Може да е клише, но е истина: раздялата винаги боли. Независимо от това, кой е инициаторът, раздялата е болезнен опит, който не се забравя лесно.

Млад или стар, мъж или жена, известна личност или средностатистически човек, в някакъв етап от живота си всеки преминава през това. И винаги осъзнаването, че някой не иска повече да бъде с теб, е като горчив хап, труден за преглъщане.
Има ли начин болката да бъде по-малко мъчителна? Може би ще го откриете в този материал.

Болката не е еднаква
Въпреки че раздялата е емоционално трудна за всяка от страните, по-големия товар обикновено пада върху изоставения. 
Много по-лесно е да бъдеш този, който слага край, въпреки че това може да създава неприятно усещане за момента. Някои се чувстват дори така, като че ли вършат най-ужасното нещо в живота си. Същевременно обаче, когато “отрежеш” някой, независимо колко е трудно, има и едно усещане на облекчение. Когато нещо е твое собствено решение, е много по-лесно да продължиш напред. 
За изоставения обаче нещата никога не са лесни. Да получиш обяснение от някой, на когото държиш, че той би предпочел да е с друг или сам, но не и с теб, наистина действа смазващо на самочувствието. Бързо лечение няма, но пък и диагнозата не е фатална. Една раздяла не означава, че някой е обречен на доживотна несподелена любов.

Има създадени няколко формули за това, колко точно трае възстановяването: 6 месеца за всяка от годините, прекарани заедно; два пъти времето на връзката; половината на периода, през който сте били заедно и пр.

Истината е, че времето, необходимо за възстановяване, е различно за всеки и включва редица фактори – възрастта, колко време сте били заедно, колко сериозна е била връзката и др.

Независимо дали сте тази, който прекратява отношенията или потърпевша, дори в тази ситуация има определен етикет, който трябва да се спазва. Ето какъв е той за всяка от страните:

Как да прекратим отношенията
Когато вие сте инициатор на раздялата, най-важното е да вземете под внимание чувствата на партньора си.

Ако смятате да съставяте писмо, което да “засилите” по електронната поща, трябва да знаете, че според етикета сте длъжни да кажете “Сбогом” ЛИЧНО.

Направете всичко възможно, за да намалите болката на потърпевшия. Как? Измислете го сами.

Изберете подходящо място. Не съобщавайте решението си по време на вечеря в ресторант, на парти и прочие обществени места. Не бъдете като страхливец, който се крие зад другите, за да му се размине по-лесно. 

Не питайте “Ще останем ли приятели?”, ако наистина става въпрос за прекратяване на връзката. Имате достатъчно приятели.

Как да преживеем раздялата
Да бъдеш отхвърлен е разтърсващо събитие, равняващо се на земетресение. Изживейте го. Отдайте се на болката за седмица (максимум две). Блъскайте стената, преяждайте, напийте се до умопомрачение, гледайте сапунки и ревете, ревете още - на рамото на приятели, особено такива, които са съгласни с вашето мнение за онзи тип, който ви е изоставил, пак се напийте, обмислете смяна на сексуалната ориентация или безразборен секс, напийте се отново. Седмица, нали запомнихте?

Срежете нишката. Колкото и да се изкушавате да разговаряте с бившия, недейте. Сега не е времето да се занимавате с него. Запазете мълчание и се превърнете в бучка лед.

Мислете за него негативно. Не гледайте назад към миналото с розови очила и не се самонаказвайте с мисли къде сте сбъркала. Кажете на всички, че е било взаимно решение, въпреки че не е така.

Започнете да правите всичко онова, което сте отлагала. Запишете се на курс по... нещо, например аржентинско танго. Стартирайте политически блог. Извадете си велосипеда от мазето. 

Посетете дом за деца, лишени от родителски грижи. Вземете самотно дете в дома си за Коледа. Занесете 5 кила банани в дом за стари хора. Нищо друго не поставя нещата в перспектива така, както заниманията с доброволен труд и благотворителност.