Доклад на държавния департамент посочи корупцията в България

Корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт и натиск и сплашване на журналисти са част от проблемите с човешките права в България, посочени в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права по света през 2010 г. В него се изброяват още  лошото отношение от полицията към задържани лица и представители на малцинствата и тежките условия в затворите.

В доклада се отбелязва, че към ноември 2010 г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е издал 60 решения за 89 нарушения на Европейската конвенция на човешките права от страна на България. ЕСПЧ е наредил на България да плати общо 980 148 евро за обезщетения и съдебни разноски.
Правителството на България стриктно се е съобразило с решенията на ЕСПЧ, отбелязва се в доклада на Държавния департамент.

Българското законодателство гарантира свободата на словото и печата, има обаче сигнали, че лица с политически и икономически интереси сплашват журналисти. Неправителствени организации сигнализират, че журналисти практикуват автоцензура или вземат пари от политически и бизнес лидери и от организирани престъпни групировки за представянето им в положителна светлина. В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост, се отбелязва в доклада.

Клеветата се преследва от закона а много дела за клевета са породени от медийни отразявания на корупция или лошо управление. Най-често тъжители са правителствени представители и други лица на обществена длъжност, се отбелязва в доклада.

За изборите в доклада се цитират  наблюдатели според които между 10 и 16 процента от гласовете на изборите за Европейски парламент са били купени или манипулирани, включително чрез придвижване на гласоподаватели с автобуси в различни избирателни райони, което значително е повлияло на резултатите заради ниската избирателна активност. Към юли м.г. властите са изправили пред съда 158 души за изборни нарушения, а съдилищата са осъдили 97 от тях.

По отношение на корупцията и прозрачността сред управляващите се отбелязва, че въпреки нарасналите усилия да се търси отговорност от държавни служители, корупцията продължава да е проблем и в трите власти. Законът предвижда присъди за корупция на официални лица. Правителството обаче не прилага закона ефективно и често пъти официални лица се замесват в корупционни практики безнаказано. Корупционните практики включват подкупи, конфликт на интереси, сложни схеми за присвояване на държавни средства и нарушения по договори за държавни поръчки. Продължава да съществува корупция по високите нива на граждански и административни съдилища. Неправителствени организации съобщават, че в изпълнителната и съдебната власт корумпирани служители често биват уволнявани, оказва им се натиск да напуснат или най-често биват преназначени, вместо да бъдат съдени по обвинения в корупция. В доклада се отбелязва, че "твърде формалният подход към процедурите от страна на съдебната система затруднява ефективното съдебно преследване в дела за организирана престъпност и корупция от висок ранг".

Безнаказаността продължава да е проблем. Неправителствени организации твърдят, че военни съдии, които отговарят за всички дела на въоръжените сили и вътрешното министрество, са уязвими спрямо външно влияние, тъй като министърът на отбраната има правомощията да утвърди назначенията им, както и да ги повишава или понижава в длъжност. Няма обаче конкретни сигнали за подобен натиск през изминалата година.

Други отбелязани в доклада проблеми включват насилието над жени и деца, двоен стандарт при образованието на ромски деца, което е на по-ниско ниво спрямо това на останалите, тежките условия в управляваните от държавата домове на изоставени деца и сираци, трафика на хора и дискриминацията над хора с увреждания, роми, други представители на малцинствени групи и лесбийки, гейове, бисексуални и травестити.