През 2010 г. България е намалила с най-много отбранителните си разходи от всички държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа, показва годишният доклад на авторитетния стокхолмски Международен институт за изследване на мира (SIPRI).
Според публикуваното вчера проучване правителството е съкратило миналата година с 28% бюджета си за отбрана, следвано от Латвия с 26%, Грузия - 25%, Молдова - 24%, и Естония - с 23%. С над 10% сред европейските страни са съкратили военните си бюджети също така Албания, Гърция, Унгария, Литва и Словакия.
Това се дължи основно на глобалната финансова и икономическа криза, връхлетяла света през 2008 г. и принудила редица правителства да гласуват рестриктивни бюджети, и ще продължи и през следващите няколко години, продължава докладът, като допълва, че в статистиката се включват разходите за заплати, военни операции, купуване на оръжия и оборудване, както и фондовете за изследователски цели.
Основните купувачи на въоръжение обаче едва ли ще намалят драстично военните си разходи, отбелязва SIPRI, който е създаден през 1966 г. с решение на шведския парламент като независима фондация, специализирала се в областта на конфликтите, оръжията, оръжейния контрол и разоръжаването.
Доскоро България имаше беше сред членките на НАТО с най-голям военен бюджет спрямо брутния вътрешен продукт, припомня "Медиапул". Ако в първите години след приемането ни в алианса за издръжка на армията са се заделяли между 2.2% и 2.8% от бюджета, през 2009 г. те са намалели до около 1.85% и около 1.4% за 2010 г.
За сравнение, общите военни разходи на европейските държави са спаднали с 2.8% спрямо предходната година, като са достигнали общо $382 милиарда. Това се равнява на 23% от общия оръжеен пазар през годината. Той стигна рекордните $1.63 трилиона долара, което е с 1.3% повече от 2009 г. Този ръст обаче е най-слабият от 2001 г. насам, когато глобалните годишни оръжейни разходи се покачват средно с 5.1%.
Най-голям дял в ръста имат Съединените щати, които с разходи от $698 милиарда, равняващи се на 4.8% от БВП на страната, имат 42.8% пазарен дял.
Франция си поделя третото място с Великобритания, с по 59 милиарда долара, въпреки че е съкратила своите разходи с цели 8 процента. Десетката на страните, даващи най-много пари за военни нужди в света, се допълва от Русия, Япония, Саудитска Арабия, Германия, Индия и Италия.
Латинска Америка е регионът, където миналата година е било регистрирано най-голямо нарастване на темповете на увеличаване на военните разходи - 5.8 процента, "въпреки липсата на реални военни заплахи за повечето държави" там, отчита SIPRI.
Африка също регистрира бързи темпове на растеж - над 5%, който се дължи предимно на големите износители на петрол на континента Алжир, Ангола и Нигерия.
Военните разходи в Близкия изток са нараснали с 2.5 процента. Липсват обаче данни за някои държави, включително за Иран.
Азия е регистрирала растеж от едва 1.3 процента, главно в резултат на икономическата криза. Китай например е намалил темповете на увеличаване на своите разходи като пряка последица от забавянето на растежа на своя БВП.
източник: dnevnik.bg