Скрити зад дебели врати и верни секретарки, директорите на фирми трудно могат да бъдат наблюдавани във всекидневния им работен процес, пише The Economist. Това прави още по-интересни отговорите на въпроси като „Какво правят шефовете по цял ден?” и „Дали конкретните им действия са от полза за акционери и служители?”. Изследване на Харвард хвърля малко светлина по темата.
В проучването са се включили изпълнителни директори на 94 италиански фирми. Тяхната работа била описвана от асистентите им. Разбира се, безпристрастността на наблюдението е спорна, но все пак...
Оказва се, че средностатистическият италиански шеф работи по 48 часа на седмица, като 60% от това време прекарва в срещи. Най-усърдните добавят 20 часа екстра към гореспоменатото време. А според събраните данни колкото повече работят, толкова по-добре се развива бизнесът им.
И още интересни факти. По-малко трудолюбивите изпълнителни директори са по-склонни да се срещат с хора извън компанията. Авторите на проучването уточняват, че тези шефове целят преди всичко трупане на лични активи. Босовете, които работят повече, пък залагат най-вече на разговори и срещи със собствения си персонал.
„Шефовете често се оплакват, че всекидневната дейност на фирмите отнема цялото им внимание и ги ограничава”, коментира проф. Раджеш Ченди от London business school. И допълва, че немалка част от напрежението идва от правната отговорност, която директорите носят за нередностите, извършени от подчинените им. Възможността да се стигне до затвор например определено приковава фокуса.
Много шефове се чувстват задължени да обикалят света, за да търсят и обслужват клиенти. Така например Джим Хагеман, един от изпълнителните директори на софтуерния гигант SAP, признава, че се е срещнал с над 200 клиенти по целия свят за изминалата година.
Според проф. Ченди големите шефове би трябвало да прекарват повече време в обмисляне на бъдещото развитие на компаниите, отколкото в разговори с клиенти.
Изследване на публичните изявления на редица изпълнителни директори за наличието на думи като „ще направим”, „ще стане” и т.н. води до заключението, че едва 3-4% от дневния работен процес преминават в обмисляне на дългосрочна стратегия за развитие.
Брайън Съливан, изпълнителен директор на мощна HR компания, споделя, че най-трудната част от работата му е да отказва на хора, които искат личен разговор с него, тъй като графикът му е препълнен.
„Единственото време, което ми остава за планиране, е по време на полет”, заявява Съливан и добавя, че големите босове ще проклинат деня, в който смартфоните ще могат да се ползват на борда на самолета.
В тази връзка от Харвард посочват като пример Бил Гейтс, който често си взима „седмици за мислене”. В това време той седи в кабинета си по 18 часа на ден, анализирайки информационния поток и търсейки поредното сполучливо бизнес решение.
Но не всеки шеф мисли така, подчертава The Economist. „Вече има големи и надеждни фирми, които да вършат мисленето и планирането вместо теб”, категоричен е запазил анонимност изпълнителен директор.