Маргините - краят на приказката или пак приказки без край

Много от журналистите в съдебно-криминалния ресор ще си отдъхнат с облекчение - сагата „Маргините" приключи. Край на дежурните разходки до Съдебната палата заради този втръснал на всички случай без сюжет и интрига.

Точка на многочасовото киснене по коридорите на третата власт в очакване на поредната мярка за неотклонение, на преследването на безмълвно подминаващия микрофони и камери ехидно усмихнат и болен обвиняем или гузен свидетел, финал на прокурорското и адвокатско пустословие. Други ще съжалят, че изпуснаха златния шанс да се пенсионират с това дело...

Най-накрая „нереформираният" съд - според Министъра-на-Всичко-в-Държавата Цветанов - сложи край на продължилата почти пет години процесуална издънка. Приложи закона без оглед на обществените нагласи и политическите амбиции.

И постанови, че братята Красимир и Николай - както сигурно ги е наричала майка им, или Маргините - както ги познават момчетата от ъндърграунда от зората на прехода (мнозина вече покойници) и цялото общество, са невинни по всички обвинения. 
За разлика от останалите обвиняеми по делото за поръчката на трите убийства - на покойните вече Иван Тодоров - Доктора, Николай Дамянов и все още радващия на добро за годините си здраве запасен генерал Любен Гоцев.

Всъщност, с проблемите за „невинността" се занимава една по-друга висша институция, чийто наместник на земята е църквата.

В случая е по-вярно да говорим за невиновност...Чиято презумпция в продължение на пет години бе нарушавана и от политици, и от магистрати, и от медии. Братята бяха виновни. Защото някому бе необходим символ за победата на държавата над престъпността. И нейната организирана форма.

Маринови се оказаха удобната мишена. Естествено - кой ако не бивши спортисти, а Големият Маргин е заслужил майстор на спорта по борба, брат му също е борец, отхвърлени от системата, станаха емблема на престъпния свят през 90-те.

Поеха по пътя на силовото застраховане, автоджамбазлъка, наркотиците и други неспортни дейности. Това, че между хора като Маринови и - вземаме само една от мишените - генерала от резерва Гоцев, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, зам.-министър, първи зам.-министър и министър на външните работи, „сивият кардинал" на БСП - може да има много малко допирни точки, фабрикуващите обвинения не ги впечатлява. Важно е посланието - престъпността се бори с всички сили.

Но съдът не оценява усилията на разследващите и обвиняващите, а събраните и подкрепени с факти и данни доказателства.

Европа - именно като един от козовете за влизането ни в ЕС бе използван старта на делото за мокрите поръчки - един път преглътна опита за замазване на очите. Но това едва ли ще се случи след месец, когато Еврокомисията трябва да излезе с поредния доклад за напредъка на България с реформите. Защото там не пасат трева.

Когато една петилетка разхождаш двама души като обвиняеми въз основата единствено на показанията на други обвиняеми - което си е чист правен абсурд, и гордо заявяваш, че именно това са лицата на BG-мафията, обезвредени, неутрализирани и почти осъдени, няма как да обясниш пълния провал на обвинителната си теза срещу тях. Нещо повече - няма как да обясниш как така нарочените за поръчители на три убийства са невиновни, но посочените с пръст за потенциални извършители на тези убийства и основни свидетели на обвинението - виновни.

Присъдите на организаторите на мокрите поръчки Бисер Илиев -  3 години, Стефан Рангелов - 12 години, Веселин Тошев - 3,5 години, и Иво Карагеоргиев - 4 години, някак не се напасват в пъзела. Имаме лица, организирали и подготвили три екзекуции, за които съда преценява, че са част от ОПГ за поръчкови убийства, но тотално липсват поръчителите. В същото време една от мишените е мъртва - в резултат на второ покушение, пет месеца след началото на делото, втората - починала от естествена смърт, третата - непокътната.

Прокуратурата в лицето на тандема Кокинов - Василев отново не успя да оправдае гласуваното им доверие от политическите сили (разноцветни и разноинтересни), да доведат това дело с висок обществен (чети - европейски) интерес до успешен край.

Двамата обвинители дори се изсилиха и поискаха максималната присъда от общо 44 години за двамата братя. Прозвуча красиво, но не мина. Поне не на тази инстанция. Сигурно тук се изискват повече усилия, отколкото да се правиш на Мръсния Хари по време на полицейска акция срещу беззащитен екс министър в болнична стая.

Прокурорският дует има време да ближе рани и да се надява, че до внасянето на делото „Маринови" на по-горна инстанция да им хрумнат нови гениални идеи. Да се появят нови „надеждни" показаниядаватели. Или гербовите законотворци да сбъднат мечтата на всеки обвинител - присъди да се произнасят само въз основа на устното творчество на анонимен свидетел. Или да заработят т.нар. спецсъдилища.