Зловещите софийски улици

Корупцията източва богатството на нацията към съмнителния бизнес, властта и партии, което заробва обществените услуги.

Това пише в коментар шарже д'афер на американското посолство Алекс Караянис през април 2009 г. в дипломатически доклад, който сега е разпространен от Wikileaks чрез сайта bivol.bg.

Темата е озаглавена "Зловещите софийски улици".

Общ преглед

Улиците на София са изложба на дупки и несъбран боклук. Те са грозни - с наредени по тях блокове в съветски стил и незавършено ново строителство (смесено с някои лъскави, модерни сгради). Докато процентът на обикновените престъпления е нисък, насилието на организираната престъпност е повтаряща се характеристика, тъй като съперниците се борят за територии и се занимават с поръчкови убийства.

Този ландшафт е видимият резултат от дългогодишната политическа корупция и упорито продължаващия провал на българските органи на реда и администрацията.

Докато воденото от социалистите (БСП) правителство се опитва да убеди обществото и ЕС, че се занимава със сериозна борба срещу престъпността и корупцията, средностатистическият българин е ежедневен очевидец на страхотни подигравки със закона.

Гангстери, главорези и мутри (съмнителни бизнесмени) със скъпи коли демонстрират престъпно придобитото си богатство. Те се промъкват с лекота през тромавата и корумпирана съдебна система (нито един емблематичен член на организираната престъпност не е бил в затвора за значителен период от време).

Грозно и пошло

Пристигайки в София по въздух, човек не е сигурен дали България се е превърнала в модерна страна от ЕС. Терминал 2 на летището е чист, съвременен и ефикасен. 
Терминал 1 е стар, мърляв и пълен с цигарен дим. Но, след като излезеш на пътя за летището и по главните булеварди, картината става брутално ясна.

Еднообразни, полуразрушени блокове в съветски стил се издигат наоколо в ярък контраст със салона на Порше. Разбити улици, с неравно запълнени платна, дупки, сякаш изровени от танкове, и тротоари наблъскани с коли са обичайна гледка.

Основната инфраструктура е или втора ръка или жалка. Дългогодишната каша с боклука (няма място за сметища) е влошена още повече заради спорове по договорите на фирмите за събиране на боклук, отпадъците са едновременно разпръснати и на големи купчини.

Глутници от улични кучета бродят навсякъде,дори в централните жилищни райони и в минаващите за луксозни и скъпи предградия. Този на времето по-скоро зелен, балансиран град, със средно интересна архитектура и приятен исторически център, се е превърнал в мръсна, задушена от коли бъркотия.

Колкото и да е лошо всичко това, ситуацията с организираната престъпност е също толкова грозна. Обикновените престъпления са сравнително малко и повечето граждани се чувстват в безопасност. Но, престъпленията насочени срещу и ръководени от съмнителните новобогаташки парвенюта – заплахи, изнудвания, отвличания – стават все по-очевидни, а престъпниците все по-нагли.

През последните шест месеца имаше редица експлозии в така наречените „клубове за джентълмени“, предизвикани от войните за територия на мафиотските семейства.

Гангстерите и техните безврати, облечени в черна кожа бодигардове, се държат демонстративно и газят закона. Големите черни джипове са хит, те летят по улиците, без да обръщат внимание на правилата за движение и паркиране.

И много обикновени граждани, невиждащи сила, която да може да ги контролира, последваха примера им, като минават на червено, засичат коли при насрещно движение в града и други подобни.

Обществените служби - престъпно нехайство

Плачевното състояние на София не се дължи на бедна икономика. Националният прираст е средно седемпроцента през последните пет години. Централното правителство поддържа значителен фискален резерв, но не харчи разумно за основна инфраструктура.

Междувременно корупцията източва богатството на нацията към съмнителния бизнес, официалните представители на властта и политическите партии, което заробва обществените услуги.

Лошо осветените и пълни с дупки пътища са нещо обичайно. Кризата със софийския боклук, напомняща сцени от Неапол, е в шестата си седмица, и е символ на безразличната, и понякога обтегната връзка между общинското ръководство и правителството, които си играят на взаимни обвинения преди предстоящите избори това лято.

Най-важните обществени услуги, органите на закона и реда вървят от лошо към по-лошо. Все още не се забелязват значителни промени в огромното и тромаво вътрешно министерство, макар че мина почти година след насилствената оставка на опозорения му министър Румен Петков.

Нещата не се развиват по-добре и в новосъздадената Държавна агенция национална сигурност (ДАНС). Тя беше основана с цел борба срещу организираната престъпност и корупцията, а вместо това е политизирана, а някои нейни представители се свързват с престъпници и със съмнителен бизнес.

Междувременно старите скандали си отминават и се появяват нови. Списъкът им е дълъг и съкратената му версия включва софийската Топлофикация, софийската служба за събиране на боклук, държавен фонд Пътна инфраструктура, нелегално присвояване на средства от европейските програми SAPARD и PHARE, от множество земеделски програми и програми по околната среда, мътни заменки на земи, Националната агенция по приходите, и Агенция митници, скандално известна с това, че много от най-високопоставените й служители за познати и с престъпните си прякори като „Пингвина“ и „Силиконовото момиче“.

Гледайки към предстоящите избори, българите разбират, че основните партии извличат полза от корупцията и нямат истински интерес да прокарват реформи. Една нова партия, ЛИДЕР, личен проект на съмнителен бизнесмен (абсолютно неизвестен до преди пет години, а сега втори по богатство в България) има истински шанс да влезе в парламента.

Въпреки, че е създадена на принципа, че е по-евтино да притежаваш партия, вместо да плащаш на други политици, хитроумните лозунги на ЛИДЕР, популизмът и национализмът са привлекателни за отчуждените гласоподаватели.

Коментар

София не е България, поради това може би ситуацията тук е по-остра. Нито цинизмът спрямо политиците и правителството е нещо ново. При българите се наблюдава тенденция да търсят надеждата извън себе си, много от тях поставят абстрактния ЕС на по-голяма висота от родните си политици и институции.

При тези условия няма вероятност нито улиците на София, нито мутренската култура да бъдат изчистени бързо. Но, нивата на огромно безсилие и примирение сега се смесиха и с малко истински гняв. Ако едно ново правителство направи споменатото почистване свой приоритет, то може да разчита на мотивирана гражданска подкрепа.