Плашещи изненади от Космоса

Живеем и не се замисляме, че нашата планета заедно с нас лети някъде из космическия мрак с огромната скорост от 95 000 км в час. И че в този полет се сблъсква с най-различни изненади, при това не само във вид на астероиди и комети.

250 милиона години назад

За времето на съществуването на човечеството големи катастрофи, станали по вина на неведоми страшни космически сили, за щастие не е имало (ако не се брои тунгуският взрив, който практически не ни е причинил неприятности).

Освен това, изучавайки околното космическо пространство и релефа на нашата планета, учените все повече се убеждават в това, че Земята постоянно е получавала страшни „изненади” от Космоса.

Най-ужасна катастрофа следва да се нарича сблъсъкът с грамаден астероид, врязал се в района на днешния Северен полюс преди 250 млн. години, в края на пермския геоложки период. Ударът бил толкова силен, че се отворил огромен кратер, на мястото на който сега се плиска Северният Ледовит океан. А участъкът от земната кора, пропаднал при удара, предизвикал мощна ударна вълна, която изтласкала почти такъв къс суша на Южния полюс, образувал известната на всички Антарктида.

Много изследователи предполагат, че именно този астероид е причината за глобалната пермска катастрофа, от която се преместили тектонските плочи по цялата планета и започнали изригвания на вулкани. Особено мощни те били в района на Сибир. Тук лавата се изливала не от отделни вулкани, а от огромни пукнатини в земната кора, покриващи площ с почти 4 млн. кв. км от северните морета до Байкал.

По оценка на учените по време на пермската катастрофа съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата се повишило 10 пъти, предизвиквайки затопляне на климата и погубвайки до 80% от всички животни и растения. Още по-голям удар катастрофата нанесла по морските обитатели. В океаните се пробудили подводни вулкани, предизвиквайки сероводородно отравяне на водата и унищожавайки до 90% от всички известни на палеонтолозите тогавашни морски видове.

След това земната растителност дълго време се е състояла основно от гъби, животни, хранещи се с останки, и гнила дървесина. После животинският свят на Земята се възродил – настъпила ерата на динозаврите. Но и тези гиганти загинали практически едновременно – пак заради падането на голям астероид на нашата планета.

Тайната на тунгуския взрив и досега не е разкрита

Може да се утешаваме, че всичко това се е случило в далечното минало. Според статистиката сблъсъците със Земята на астероиди, по-големи от 1,5 км, тоест такива, които са способни да предизвикат катастрофа от планетен мащаб, се случват веднъж на 300 000 години. Сега се изяснява, че астероиди с по-малки размери, но способни да унищожат живота на цял континент, прелитат насам веднъж на 50-60 хил. години.

На снимки на земната повърхност, направени от Космоса, са открити около 4000 пръстеновидни структури от десетки до няколко хиляди километра в диаметър. Това не е нищо друго освен следи от падане на „космически бомби”. Повечето от тях не са били много големи и не са причинили катастрофални неприятности, но има и „камъни” като този, който паднал някога в Аризона и оставил кратер с диаметър почти километър и половина и дълбочина 170 м.

Блуждаещи в Космоса каменни късове продължават да „профучават” край нашата планета. Астрономите постоянно съобщават за огромни метеорити и астероиди, които неочаквано се появяват от окръжаващото пространство и едва несблъскали се със Земята, се отнасят нататък. Например през май 1996 г. съвсем близо (по космически мерки, разбира се) профучал половинкилометров астероид. Скоростта му била такава, че, попадайки на Земята, мощността на взрива би достигнала 3000 мегатона в тротилов еквивалент.

В течение на целия период на развитие на човешката цивилизация на Земята й е вървяло. Катастрофални сблъсъци с космически „снаряди” са я подминавали. Но колкото по-дълго човечеството живее спокойно, толкова по-голяма е вероятността от среща с тях в бъдеще. Първият „звънец” прозвучал в Сибирската тайга в района на река Подкаменна Тунгуска през 1908 г. Цяло чудо е, че тогава ударът е станал в безлюдно място, а не в гъстонаселената Европа.

Въпросът какво се е случило, досега остава открит. Изследователски експедиции открили много километри повалена и обгорена тайга, свидетелстваща за невероятно силен взрив. Но отсъствието на следи от метеорит или комета породило множество най-невероятни хипотези – от аварийно кацане на извънземен кораб до сблъсъка на Земята с блуждаещ плазмоид, концентрат антиматерия или хипотетична „черна дупка”

Някои смятат, че през един такъв вирусен облак Земята е преминала в началото на ХХ век, заради което в света се разразила печално известната епидемия от испански грип, от който загинали над 20 млн. души. Досега учените тънат в догадки що за болест е било това. В годините на нейната поява вирусологията току-що се е зараждала и не е могла да изолира причинителя. В някои лаборатории на света се пазят образци от тъкани на хора, починали от испански грип, но проведените не толкова отдавна изследвания не открили в тях микроорганизми с толкова убийствени свойства. 

Главната опасност обаче представляват все така астероидите. Наблюденията показват, че броят им около Земята значително се е увеличил. Сред тях има и такива, които държат курс право към нашата планета. Например в нощта на 5 юли 2002 г. астрономите от НАСА открили астероид, който, по предварителни данни, може да се сблъска със Земята на 1 февруари 2019 г. Дадено му е названието 2002-NT-7. Диаметърът на астероида е около 2 км. Това означава, че сблъсък с него не само ще разруши минимум цял континент, но и ще предизвика смъртоносно изменение на климата. Все още се смята за извънредно опасен и астероидът Апофис, който на 13 април 2029 г. ще се доближи на разстояние 35 000 км от Земята, което е 10 пъти по-близо от орбитата на Луната.

Зловещата Нибиру(?)

Изобилието от астероиди се свързва от някои със съществуването на гигантска планета Нибиру, която се движи не по кръгова орбита, а подобно на комета със свой собствен курс. Нибиру ту се приближава към Слънцето, ту се отдалечава от него, преминавайки през пълния с астероиди пояс на Кайпер, намиращ се зад орбитата на Плутон. Тайнствената планета със своето мощно привличане отклонява астероидите там от орбитите им и ги насочва към Слънцето, следователно и към Земята (разбира се, в недалечно бъдеще се очаква появата и на самата Нибиру).

Не може да се каже, че човечеството е съвсем беззащитно пред астероидната опасност. Наличните днес технологии и бойни ракети позволяват пресрещането и разрушаването на всяко космическо тяло с диаметър до километър. Но създаването на системи за противоастероидна защита изисква време и огромни средства, а убийствени „космически бомби” могат да се появят внезапно. Някои потенциално опасни астероиди се откриват от астрономите два или три месеца преди сближаването им със Земята.

А докато такива системи не са създадени, остава да благодарим на Юпитер, че поема голяма част от космическия "товар", и да се надяваме, че ще ни върви като досега. Като в последните 50 000 години.