Прошков: Ще променя модела "Софиянски–Борисов"

Прошко Прошков е роден на 31 август 1974 г. В София. Завършил в Техническия университет и по образование е инженер-магистър и докторант по "Автоматика и системотехника"

Той е един от учредителите на Демократи за силна България, настоящ кмет на столичния район "Лозенец" и кандидат на "Синята коалиция" за столичен градоначалник.

Г-н Прошков, кои ще бъдат основните ви приоритети, ако станете кмет на София?

Основният ми приоритет е справяне с битовизмите – разбити пътища, кучета, лоша пешеходна инфраструктура и т.н. Всичкото това са само симптоми на едно и също заболяване – модела на управление "Софиянски–Борисов". Идвам, за да променя този модел на управление.

Какво имате предвид под модел "Софиянски–Борисов"?

Моделът се състои в това, че всички са с черпаци около казана и бъркат в него, колкото им душа иска, модел на картелиране, на една администрация, която крие какво върши. Промяната ще стане през моя проект за пълна публичност на дейността на общината. Ще извадя на светло отчетите на общината. Последният кмет, който го е правил в София, е инж. Иван Иванов през 1934 г. Той издава списание "Сердика" и публикува всичките си отчети за това къде и какво се харчи.

При районните кметове не знаем какво и как се харчи. Дори общинските съветници, освен ако не са от управляващата партия, имат проблем да стигнат до тази информация. 

Вече не е 1934 г. и за да сме с крак с времето, публичността ще става през интернет. Всеки ще може да види инвестиционната програма и приоритетите на общината. Всичко трябва да бъде ясно – къде, кой, защо срещу колко пари какво прави.

От три години настояваме за регистри на общинската собственост и на обществените поръчки. Сега не е ясно кой печели, защо печели, не са ясни и стойностите. Ако имаше такъв регистър, и медиите, и ние щяхме да знаем, че има детски градини, които струват по 4 млн. лв. Когато има информираност, всеки общински съветник ще знае, че ще е на фокуса и ще има по-голяма дисциплинираност.

По какъв начин според вас могат да се увеличат приходите на общината?

Прие се нова схема за рекламните съоръжения, която трябваше да увеличи приходите от реклама. В момента общината печели от реклама по-малко от една средна рекламна фирма, а имаме толкова много площи за отдаване.

За пореден път се проваля и конкурсът за външна реклама, тъй като има административен хаос и лобиране. Предложихме на всеки билборд да се предвиди площ от 2-3%, в която да пише номерът на договора и кога изтича. Това щеше да ни помогне да знаем кои са легалните реклами, но не се прие.

Рекламата е един от източниците за допълнителни приходи, както и преместваемите обекти в града. По отношение на търговските обекти е важен контролът.

Идеята ми е в инспектората на София да има профилирани подзвена, а не като сега хората от тази структура да следят всичко. Така ще повишим приходите от глоби и санкции.

А какво смятате за идеята на общината да издава облигации?

Да, но зависи за какво. Ако взимаме пари от облигации, за да пълним дупките, както се правят в момента - не. Би било добра идея да се издават облигации за разработване на минералните извори на София или за финансиране на проекти от културно-историческото наследство, което е източник на пари за София. Това са устойчиви проекти и имат възвращаемост.

Необходимо е преди да направим подобно нещо, да приемем интегрирания план за развитие на града. Този план ще ни даде първо рамката за развитие на града, кои проекти ще бъдат приоритетни през следващите 10-15 години и съответно, като видим структурата на необходимите инвестиции, ще преценим къде можем да разчитаме на облигационна емисия.

А има ли нужда от увеличаване на данъците и таксите?

Не намирам никакво основание да говорим за различни данъци и такси. Разговорът за данъците и таксите може да започне само когато се върне доверието между общината и хората, че настоящите приходи се харчат адекватно, целесъобразно и без корупция. В момента има доста хора, които не си плащат данъците, обезверени от факта, че не виждат как се инвестират.

Ще увеличим приходите през пълния контрол, който ще идва и от публичния интерес към това, което се случва.