Археолози търсят тракийски град в подножието на българския Мачу Пикчу

Екип от археолози от Националния исторически музей /НИМ/ търсят тракийски град в подножието на връх "Кози грамади" в Средна гора.

Експедицията поднови разкопките преди около месец, като идеята е да се проучи тракийската владетелска резиденция, която е разположена в югоизточното подножие на върха, в землището на с. Старосел.

Това каза ръководителят на експедицията Иван Христов (заместник-директор на НИМ).

Христов е категоричен, че резиденцията има връзка с паметниците, които Георги Китов разкри и проучваше в равнинната част край селото, допълва БТА.

Всичко това представлява един огромен археологически комплекс, който, по думите на Христов, е свързан с пътища, история. Отделно от най-високата точка на самия връх до владетелската резиденция са разположени множество паметници, които представляват малък тракийски град, подчерта археологът.

Имаме налице владетелска резиденция, крепост, светилище на върха, жертвеници, имаме и могилен некропол, мотивира предположението си той.

Според него няма нищо случайно, че древните траки са предпочитали да живеят именно във високата част на планината. Освен, че планината дава сигурност и суровини, в планината "битуват" и боговете на древните траки, подчерта Христов.

Иван Христов намира сериозна прилика между тракийското поселище в Средна гора и свещения град. Резиденцията се намира на площ от 4,5 дка, била е висока 5 метра, построена при изключително добре планиран, предварително заравнен терен, с прави ъгли на крепостната стена. Археолозите са категорични, че този паметник няма аналог в Югоизточна Европа и е най-добре запазен селищен обект на територията на днешна България.

Всичко, което се открива до момента разкрива една история, усеща се дъха на един мощен тракийски владетел, коментира Иван Христов. Краят на историята на този обект, според Христов, е по времето на Филип Втори Македонски през зимата на 342/341 година, когато тук се води голямо сражение между македонски военни части и негови съюзници от Италия.

По всяка вероятност то е било с хората на последния тракийски владетел, който битува тук - Терес Втори, наследник на Маток Втори. На входа на сградата археолозите намират много монети, които доказват времето на разрушаването й, тъй като те са на Филип Втори, на Терес Втори, Котис Първи и Аматок, както и двойна брадва (лабрис), символ на царската власт у траките.

Освен това няма данни да има активно присъствие и живот в този район след Филип Втори Македонски. Македонското присъствие обаче е много кратко.

Траките много бързо са си възстановявали позициите по родните места, но сблъсък между двете култури, между двата етноса, е налице. Самият обект е много важен за науката, и освен на реставрация подлежи и на възстановяване в реални мащаби. На север от основната сграда се развива двуметрова крепостна стена изградена от масивни и по-грубо издялани каменни блокове. В единия й ъгъл е имало кула, а непосредствено до нея в естествена скала са изсечени стъпала, което по думите на археолога, говори, че там е имало постройка преди да се изгради кулата.

Именно в кулата са намерени костилки от маслини, дъно на тасоски амфори и пръстен без печат.

Природата е успяла да запечата всичко това успешно и сега по целия терен, в рамките на 2-3 метра културен пласт, може да се разкрият все повече и повече детайли от комплекса, коментира Иван Христов. Липсата на оловните скоби между каменните блокове Христов отдава на грабителство, тъй като в древността оловото е било скъпа суровина.

Той не изключва резиденцията да е доразрушена в християнския период, заради металните скоби. Историята на тракийския комплекс под "Кози грамади" завършва по време на християнството, обяснява Христов. По думите му върху основите на праезическо светилище на самия връх християните са построили малка църква.

По този начин предците ни от по-новата история са маркирали хълма така, че "това езическо, пaганско място да се очисти от тези, които са живели преди нас". Необходими са много сериозни суми, за да може всичко това да се доразкрие, да се възстанови, да се прокарат пътища, за да стане достъпно и привлекателно място за туристите.

На този етап достъпът до разкопките е много труден, условията за работа за археолозите са много тежки, коментира специалистът.

А хората трябва да знаят, какво има под "Кози грамади". За това ще работят заедно НИМ и община Хисаря - обектът да се приобщи към хората, любителите на древната история да могат да достигнат до него. Не трябва "тази перла на археологията" да остане изолирана и известна за тесен кръг специалисти, което обезсмисля и труда на археолозите, коментира Иван Христов.