Великденският остров остава загадка за света вече 290 години

Точно преди 290 години  - в неделята на Великден през 1722 г.  холандският мореплавател адмирал Якоб Рогевеен съзира във водите на Тихи океан вулканичен остров, който веднага, съобразно обстоятелствата, е наречен Великденски.

Отдалечена на 3.6 хил. километра от бреговете на Чили, тази територия на страната с площ от 163 кв. км е дом за около 5 хил. души, повечето от които живеят в "столицата"  - селцето Ханга Роа. И десетки хиляди туристи, които всяка година я посещават.

Рапа Нуи е другото, по-старото име на острова. А най-голямата му тайна са гигантските монолитни статуи Моаи, издялани от вулканичен камък. Над 800 са тайнствените фигури, тежащи тонове и с височина от 2 до 20 м.  Някои са снабдени с особени загадъчни шапки - пукао.  

И до днес остава загадка как колосите са преместени, подредени и изправени.

Въпреки опитите да бъдат разшифровани, все така загадъчни остават и авторите на посланията върху плочките ронгоронго  - дървени дъсчици, върху които със зъб на акула са били издълбани няколко реда странни знаци. Днес са запазени едва 24 такива плочки с общо 14 021 буквени знака с гравирани изображения на птицечовек, войни, въоръжени с щит и лък.

Самият Великденски остров възниква преди повече от 100 хил. години благодарение на четири основни вулкана - Рано Кау, близо до който е разположен древен храмов комплекс, Рано Рараку, използван по-късно за източник на материал за бъдещите Моаи, Поакатике и Теревака - най-младият, и съответно най-високият - 507 м над морското равнище.

Най-топло на Великденския остров е през февруари, най-дъждовен е април, а  най-студено е през юли и август.