Ботев не се подлага под съмнение, Левски обаче бил нарушител на реда

Присъствието на творчеството на Христо Ботев в учебниците не се подлага под съмнение нито в решението на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, нито в изследването "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование".  

Това се посочва в специално съобщение на комисията по повод публикации в медиите и коментари в социалната мрежа, че може творчеството на поета да бъде извадено от учебната програма. 

Спорът около Ботев набра скорост след отворено писмо от издателство „Просвета“Да изхвърлим ли Христо Ботев от учебните програми?“ 

Вчера министърът на образованието Сергей Игнатов прекъсна отпуската си, за да свика спешна пресконференция, защото бил възмутен от това, което се пише във Facebook, че имало проблем Ботев да се изучава в училище, както и заради некоректни писания в медиите. 

Христо Ботев остава в българските учебници и при това непроменен, отсече вчера министърът. 

В доклада, който разбуни духовете, при анализ на учебник по литература за седми клас се дава пример с „На прощаване“ на Христо Ботев. 

 „...Но кълни, майко, проклинай
Таз турска черна прокуда, 
Дето нас млади пропъди
По таз тежка чужбина –
Да ходим, да се скитаме
Немили, клети, недраги!...                                                          
 ... та сърце, майко, не трае                                                          
да гледа турчин, че бесней                                                        
над бащино ми огнище...                                                          
...затуй, че клетник не трая                                                        
пред турци глава да скланя,                                                    
 сюрмашко тегло да гледа!"

"Турска прокуда, беснеещ турчин, турците...убиват, позорят.. и т.н." При евентуалното възприемане на текста извън историческия контекст, съществува риск за пренасяне на отрицателното  отношение към турците от страна на учениците върху техните съвременници. Липсва  съвременен коментар за историческите измерения на описани събития и явления“, се посочва в изводите на комисията.

 

В доклада, изследвал дискриминацията в учебниците по етническа и религиозна принадлежност, експертите анализират и Васил Левски -  „… османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдила на смърт”. 

„Тази тема е много деликатна, защото Васил Левски е национален герой и при преподаването на урока за Левски и неговото залавяне трябва да се внимава с етнонимите „османци” и „турци”. 

Факт е, че в конкретния случай авторите коректно са използвали словосъчетанието „османска полиция”, а не турска, но смятам, че е редно да има и допълнителен обяснителен текст за това, че османската полиция е изпълнявала служебните си ангажименти, за османската полиция Васил Левски е бил нарушител на реда. Такава е била политиката на империята“, заключава експертът в доклада. 

В изследването е даден пример и с „Една българка“ на Иван Вазов. 
"Едното заптие, стар и дебел турчин, плесна с бича си и ги изпсува. -Назад, свини гяурски! Бягайте!....Хай, влазяй, магарице!..."  

„Турчинът е стар и дебел. Българките са наречени свини гяурски, хънзъри, кучки, а баба Илийца - магарица... Тази наситеност на текста с епитети обогатява художествения текст, но в същото време обърква учениците по отношение на собствената и чуждата идентичност. Автентичният текст не е съпроводен с подходящ коментар от страна на авторите на учебника“, смятат експертите, изготвили доклада. 

И още един пример от  "Една българка", "...Турци трябва да са... Тая нощ ще ни изколят..." 
"Турците са представени като убийци. Цитатът, оставен без необходимия коментар, води пряко към създаване на крайни стереотипи. Нещо повече, анализът на авторите ненужно и небезпристрастно акцентира върху цитати, които, извадени от контекста на разказа, изместват вниманието от високата морално-естетическа стойност на разказа към фона от исторически събития“, пишат в доклада. 

Експертите препоръчват „чрез специален педагогически и методологически подход следва да се защити тезата за несъотносимост на описаните в литературата исторически събития и отношения към днешното общество в  България“.

Националното представително изследване за стереотипите и предразсъдъците в учебниците е възложено през 2011 г. от Комисията за защита от дискриминация и е реализирано от Дружеството на психолозите в България и група независими експерти по европейски проект “Равенството – Път към прогрес”, уточняват от КЗД.