Съдът по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъжда България за неефективното разследване, съобщава БХК.
Въпреки че жертвата посочила трима от четиримата изнасилвачи, разследването продължило цели 10 години, изтекъл давностният срок и разследването срещу двама от изнасилвачите било прекратено.
Придружена от родителите си, М.Н. е подала жалба веднага след изнасилването, като е дала подробно описание на четиримата й нападатели и е назовала трима от тях.
На следващия ден е бил изготвен медицински доклад за изнасилването и трите обвинени лица са признали вината си и са посочили четвъртия виновник. М.Н. на двата пъти в следващите дни е направила опит за самоубийство.
Въпреки бързото начално разследване и провеждането на разпити, в следващите 10 години, между 5 октомври 1994 г. и 19 октомври 2004 г., не са предприети никакви стъпки да се продължи разследването.
На 19 октомври 2004 г. обвинените лица, разпитани отново, оттеглят показанията си и отричат обвиненията. През януари 2006 г. адвокатът на жалбоподателката се е оплакал до прокуратурата относно продължителността на разследването и е посочил риска да изтече давността на производството.
През април 2006 г. делото е било частично прекратено по отношение на двама от нападателите на базата на давностен срок от десет години. Само един от нападателите е намерен за виновен и осъден, а четвъртият е бил обявен за неидентифициран по време на производството, въпреки твърденията на изнасилената. По отношение на четвъртия участник в престъплението съдът също казва, че разследването не е било ефективно.
Съдът счита, че пасивността на разследващите органи за период от около десет години, което е причината за изтичането на давностния срок по отношение на двама от заподозрените извършители, както и липсата на определени необходими следствени действия, е компрометирало ефективността на необходимото разследване.
ЕСПЧ присъжда 15 000 евро на жалбоподателката за претърпени неимуществени вреди и 2 000 евро за разноски по делото, съобщава още БХК.