Българите не вярват в свършването на света, чакат коледата

Българите се плашат повече от финансовите си проблеми, отколкото от края на света, смятат антропологът от БАН доц. Валери Личев и социалният психолог Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, коментира за БТА доц. Валери Личев.

Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света - днес или утре,заключава той и констатира, че ако страхът от Апокалипсиса е основателен в обществата на изобилието, в обществата на нищетата той е нищожен.

Всъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н. Може би мечтаят за края на финансовия апокалипсис, допълва ученият.

Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме, смята Личев. В хаоса от протести - на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда "Научни изследвания", на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им, на майките за детските добавките, не забелязвам масова паника или изпадане в тревожност, отбелязва той.

Според него обаче чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис. Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества не говори за нарастване на рационалността му, твърди Личев.

Според него човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства, посочва антролопологът. Той допълва, че ситуацията в България не е такава и неочакваните фактори изникват на всяка стъпка.

Личев отбелязва, че на гръцки "апокалипсис" означава "откровение", а не край на света. Антропологът твърди, че в България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. Затова той се страхува най-вече от поредното политическо "откровение" за предстоящите избори.

За начина, по който българите ще посрещнат т.нар. край на света Личев има много вероятно предположение - 21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора", редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод.

Пламен Димитров също смята, че българите се страхуват повече от икономическата ситуация, в която живеят, отколкото от края на света. По принцип хората намират отдушник в такива страхови преживявания, като например Апокалипсиса, за да управляват дълбокостоящия в тях ужас, че животът им не е това,което им се иска да бъде, смята той.

Димитров пояснява пред БТА, че с конкретните страхове и тревоги успяваме да заглушим големите въпроси на съществуването,с които всички живеем - има ли смисъл от това, което правят, измамени ли сме от живота, защото желанията ни не са се осъществили. Това не се отнася само за българите, а е характерно за всички хора по света и е използвано и от управленията, и от религиите, както личи от историята, посочи той. Страховете живеят не само у бедните, но и у богатите, особено ако те са направили голям компромис с живота си, смята психологът.

Пламен Димитров допълва, че това е голямата цивилизационна невроза, в която сме потопени. Ако не ни е страх от края на света, ще ни е страх от извънземните, от птичия и свинския грип, от тероризма, посочва той. Според него това всъщност е страхът, че животът ни няма смисъл, но опредметяването му го прави по-поносим.

В тази невротична цивилизационна ситуация хората се научават да приемат, че страданието може да се отмени чрез фантазии за него или даже да бъде избегнато с измислянето на успокоения, коментира психологът. Пламен Димитров отбелязва, че една такава фантазия е, че е възможно да си напълно щастлив, след като животът всъщност съдържа много страдание и болка.

На това се базира и фактът, че живеем на кредит,че искаме да потребяваме, сякаш сме последните хора на земята и сме готови да изядем всички ресурси, коментира Пламен Димитров. Според него, ако хората осъзнават напълно как всъщност организират действията си, ще изпаднат в депресия. Но понякога кризите са нужни, за да ни върнат в реалността, смята Пламен Димитров.