Със сигурност ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат депутати в следващия Европарламент, докато "България без цензура", АБВ и Реформаторският блок са на прага на спечелването на мандат. При висока избирателна активност по-малките партии, включително и една от националистическите, най-вероятно ще спечелят до четири мандата, което ще стопи до двама евродепутатите на ДПС. Това показва новото проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч" за електоралните нагласи през април 2014 г. за евровота на 25 май.
Агенцията отчита лека преднина на ГЕРБ (17.6%) пред БСП (15.9%). Левицата е постигнала почти максимална мобилизация на симпатизантите си, докато основната опозиционна партия има по-широка, но не особено мотивирана да гласува периферия. Според социолозите от това дали ще отидат до урните гравитиращите около ГЕРБ избиратели, които не са твърди негови привърженици, ще зависи крайният победител на евроизборите.
ДПС заема устойчиво третото място (6.2%), но активизира по-малък брой избиратели, поне към настоящия момент, показват данните. Предвид това, че на евровота няма да участват избирателите му в Турция, очертаващата се при него интрига е дали ще успее да вземе три или само два мандата.
"България без цензура", АБВ и Реформаторският блок запазват шансовете си за евродепутати, макар и с различна степен на вероятност, отчитат от "Алфа рисърч". Партията на бившия телевизионен водещ и нов политик Николай Бареков е най-разпознаваема и популярна, но с най-мобилни и непоследователни избиратели, което води до лек спад през април (до 4.9%).
Симпатизантите на АБВ са по-устойчиви в избора си и след стихването на първоначалните остри атаки от страна на БСП формацията на бившия президент частично възвръща позиции (4.5%), посочват социолозите.
Реформаторският блок - също с 4.5%, е с най-лоялен твърд електорат от трите нови играчи, но въпреки коалиционния си формат не успява да привлече достатъчно подкрепа, гарантираща му сигурно място в европарламента. Според "Алфа рисърч" липсата на обединяваща мотивация за вот в полза на блока е основното предизвикателство в предизборната му кампания.
През април "Атака" излиза от най-ниската си точка на подкрепа и достига до 2.5%. При Националния фронт за спасение на България (НФСБ) има лек спад (3%), но трябва да се има предвид, че партии със сходни наименования отнемат част от националистическия вот, посочват от агенцията.
От останалите 13 партии най-различими са "Синьо единство" (0.9%) и "Зелените". Трите партии, съдържащи прилагателното "зелени" в наименованието си, събират общо 1.3% - почти равномерно разпределени между тях. Данните показват, че всички други партии и кандидати събират общо около 5% и на практика никоя от тях няма шанс да прескочи бариерата от 5.88%, необходима за излъчване на евродепутат.