В НАТО не се наемат да прогнозират развитието на украинската криза

НАТО в четвъртък ще обяви подробности по плана, който генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг нарече „най-значителното подсилване на нашата колективна отбрана от края на Студената война“. 

Преди всичко става дума за подкрепа за източноевропейските членове на НАТО и за отклоняване на потенциалната руска заплаха от балтийските държави или от която и да е страна от пакта, ако настоящата криза излезе изпод контрол, пише Джонатан Маркъс в Би Би Си.  

На срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО в Брюксел ще бъде обявено създаването на сили за бързо реагиране. Тези сили трябва да увеличат способността на Алианса да предприеме бързи действия в случай на възникване на военна заплаха.

Но това е и сигнал, че политическите лидери и военните стратези на пакта гледат на руското анексиране на Крим и военната намеса в конфликта в Източна Украйна като на нещо много по-голямо от временна криза между Москва и Запада. 

В началото на тази седмица заместник генералният секретар на НАТО Александър Вършбоу, който преди време беше посланик на САЩ в Москва, произнесе реч, в която възможно най-ясно обрисува това ново виждане. 

„Руската агресия срещу Украйна не е изолиран инцидент – каза Вършбоу. - Тя променя цялата структура на европейската сигурност. Тя отразява модел на поведение, който се проявява вече няколко години“. 

Непредсказуема криза

Но всичко е още по-сериозно. Според източници от централата на НАТО там просто не могат да прогнозират как ще се развива украинската криза. Генералният секретар на пакта Столтенберг говори за „най-значителното усилване на нашата колективна отбрана от края на Студената война“. 

Имаше надежда, че санкциите срещу Русия /в съчетание с падащите цени на петрола/ ще накарат президента Владимир Путин да преразгледа своята политика. Но мнозина експерти смятат, че такъв подход не взема предвид вътрешнополитическите аспекти на руската авантюра в Украйна.

Никой не знае какво ще се случи в близките седмици и месеци. Възможно е слабите бойни действия да станат норма. От време на време те ще избухват по-силно и ще се редуват с периоди на затишие, по време на които ще се предприемат опити за провеждане на мирни преговори. 

Но никой в НАТО не изключва и пълномащабна ескалация на конфликта – например щурм на руските войски към Мариупол и поход на Запад, за да се прокара коридор към Крим. Прехвърлянето на руски военни части и провеждането на учения говорят, че при желание Русия може да осъществи такава операция в най-кратки срокове. 

Планиращите в НАТО, с които разговарях, смятат, че Русия може да проведе такова настъпление за броени дни и украинската армия няма да може да го спре, пише авторът. 

Внимание на изток 

Кризата води до неопределеност, а неопределността предизвиква повишено ниво на риск. Затова системата за отбрана на НАТО сега е насочена на изток. 

Целта е да се реформират и засилят силите за бързо реагиране по море, суша и въздух. 

Основният елемент на този план са авангардните части, бригади от по четири-пет-шест хиляди души, които могат да се окажат на нужното място за два дни. За седмица към тях ще бъдат присъединени по-значителни сили. 

На срещата в Брюксел министрите ще обявят как ще бъдат устроени тези сили и кой ще участва в тях. Всъщност, за тези авангардни части ще е нужно много повече от пет хиляди военни, тъй като ще се прави ротация. 

Това ще бъдат малки щабни структури. В тях ще работят по 50 души, като половината от тях ще са от страната домакин, а половината от останалите страни от НАТО. Основната им задача е да обезпечат бързото разполагане на авангардните части, а в мирно време те ще участват в планирането на колективната отбрана и провеждане на учения. 

Тези учения ще са една от основните страни в дейността на пакта. Някои страни – на първо място САЩ, отново мислят за прехвърляне в Европа на тежко въоръжение, на първо място артилерия и танкове. Не в големи количества, но достатъчни, за да подкрепят решителните изявления на натовското командване.

Разбира се, че всеки ще разбира по своему тези изявления. Алиансът смята, че неговите действия имат изключително отбранителен характер, но в Москва мислят по различен начин. А фундаменталните разминавания във възприемането на украинската криза ще способстват за по-дълбоки несъгласия между Русия и Запада. 

Много намерения на НАТО – например за откриване на тренировъчен център в Грузия и помощ за провеждане на военната реформа в Украйна, предизвикват тревога в Москва. 

Спорове за оръжия

Напрежението ще се засили още повече, ако САЩ или други страни от НАТО започнат да въоръжават украинската армия. При това в този случай не се изисква колективно решение. Всички с интерес наблюдават каква позиция ще заеме администрацията на Барак Обама по този въпрос. 

До момента Белият дом се отнася внимателно към идеята за изпращане на смъртоносно оръжие в Украйна, предпочитайки да помага на Киев с бронежилетки и прибори за нощно виждане. Но настроенията във вашингтонските коридори на властта се променят. 

Мнозина настояват за предоставяне на съществена военна помощ на украинските власти – поне що се отнася до оръжията с отбранителен характер. Неотдавнашен доклад на влиятелния Бруклински институт се опитва да обоснове тази позиция. Сред неговите автори са няколко бивши сътрудници от администрацията на Обама. 

Смята се, че някои настоящи чиновници от обкръжението на Обама преразглеждат отношението си към предоставянето на оръжие на Киев. През следващите дни държавният секретар на САЩ Джон Кери ще обсъжда този въпрос със съюзниците първо в Брюксел, а след това в Мюнхен. 

Някои експерти обаче предупреждават, че ако Западът започне да предоставя съществена военна помощ на Киев, това само ще способства за още по-голямото разпалване на конфликта и може да подтикне Русия към още по-голяма военна авантюра. 

След еднодневната среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел ще се състои Мюнхенската конференция по сигурността, която се открива в петък. В нея ще участва и руският външен министър Сергей Лавров.

Можем да не се съмняваме, че в Мюнхен ще чуем разгорещени спорове. Но едва ли те ще внесат повече яснота за това какви стъпки Западът следва да очаква от Москва в близко бъдеще.