Държавата на парадоксите. Така ни наричат на много места по света. Взимаме най-малките заплати, а плащаме едни от най-високите цени за горива, храни... И парадоксите ни не стигат само до там.
Българин, живеещ в Холандия, ни показва колко струва един български шоколад там, сравнен с цената му в България. Навън той струва 19 евроцента, у нас цената му е близо 2 лева.
Защо трябва ние сами да се опитваме да се надхитрим и как може продукт, който НИЕ сме създали да го продаваме на НАШИЯ пазар за по-голяма сума. Къде е логиката и има ли такава въобще?
Друго сравнение в цените показва следната снимка на лазаня. Цената й в България е 7.99 лв, в Холандия - 2.69 евро. Дори и цените на лекарствата са в пъти по-малки от тези у нас. Най-евтиният парацетамол в чуждата държава струва 40 евроцента, а у нас 1.89 лв.
По данни на Евростат заплатите в България са 10 пъти по-малки в сравнение с тези, които получават в Холандия. Освен това там ДДС-то за хранителните продукти и напитки е само 6% при средна заплата - 2700 евро. ДДС-то за лекарствата е 0%, у нас - цели 20!
Още примери за абсурдните разлики в цените:
- натурален сок на известна марка - 9.99 лв. в България, 2 евро навън
- сапун на известна марка - 1.55 лв. в България, 50 евроцента навън
- крем за лице на известна марка - 25 лв. в България, 6 евро навън
- всички цени на известна верига магазини, която от няколко години навлезе и у нас - повечето цени са с 40% по-високи в България
Всички тези абсурди се натрупват, а заедно с тях и още нещо, за което също няма обяснение. Хората по съседните държави не държат на марките автомобили, които карат и не смятат колите си за белег на състояние, което притежават. Колкото и пъти да съм виждала луксозни коли, след които ти се иска да обърнеш глава, почти ВИНАГИ съм виждала, че са с българска регистрация. Представете си изненадата в това да отидеш на 500-600 км от своята държава и всички скъпи коли около теб да са български, а ти едва да си събрал пари за почивката си.
Как смятате, че изглежда това в очите на другите? Най-бедната държава с най-скъпите коли. Хората, които ни представят пред света нямат общо с хората, с които се разминаваме по улиците. Богати сме. Ако гледахме колите, които се карат и ресторантите, които се пълнят, със сигурност бихме казали, че сме богат народ. А всъщност сме народът на абсурдите.