Възможно ли е Интернет да изчезне? И какво следва...?

Общата представа за интернет е, че тази мрежа е неразрушима. Затова, когато някое събитие във виртуалното пространство се превърне в особено популярно, често се използва израза “взриви интернет” - хиперболизация на базата на възприятието, че именно мрежата не може да бъде “съборена”. Но дали тази неуязвимост е факт?

Според Би Би Си част от отговора се крие в предградие на Лондон. По-конкретно в една сива монолитна сграда със стени без прозорци и множество камери, защитена от метална ограда. Без надписи, които да подсказват на преминаващите каква е тази сграда, на кого принадлежи, какво има в нея. Но тя е дом на възлова точка за интернет.

Тази точка е наречена “Линкс” и е един от най-големите центрове, в които се “разпределя” интернет трафикът за целия свят. Броят на подобните центрове на планетата е около 30. И ако нещо в тези центрове се обърка, последствията неминуемо ще бъдат усетени.

На теория спирането на работа на всички тези центрове може да доведе до спиране на мрежата в целия свят, посочват експерти. Вероятността да станем свидетели на подобен черен сценарий обаче изглежда изключително малка. Мерките за сигурност са изключителни. Към момента опити за саботаж не са регистрирани.

Затова може да се предложи, че проникването е наистина много, много трудно. И  прекъсването на връзките между тези зони изглежда по-лесен вариант. 

Земното кълбо е “опасано” с безброй километри кабели, като някои от най-големите връзки са незащитени под водата. Понякога земетресения или дори котви на кораби късат подобни кабели. Именно по тази причина през 2008-ма година е налице продължителен срив в мрежата, засегнал множество държави, сред които Египет.

Проблемите във физическата инфраструктура обаче не са чак такава заплаха. Самата архитектура на интернет гарантира това благодарение на усилията на учени като Пол Баран и Доналд Дейвис.  

Данните, които се изпращат през мрежата, се разделят на малки блокове, които “стигат” до крайната си дестинация по най-краткия наличен път. След това тези блокове се събират отново и на изхода пристигат данни в цялостен вид. Вадиш от строя един канал, данните веднага се ориентират към друг и в крайна сметка пристигат. 

Затова рязане на кабели или спиране на работата на някои от големите центрове трудно ще доведе до глобален срив.

Но както може да се предполага, тази елегантна и мощна структура може да бъде ударена. 

При атаките за отказ на услуга (DdoS) към уеб сървърите умишлено се праща огромен трафик от информация, с който те не могат да се справят и това води до спиране на работата им. Подобни виртуални нападения се извършват все по-често и въпреки предприеманите мерки възпирането им се превръща във все по-сложна задача и заплаха за целостта на интернет.

Друг голям проблем в сигурността е опазването на системата за разпределение на трафика. Дълго време се считаше, че протоколите, които “казват” на милиардите пакети информация къде да отидат, винаги дават вярната посока. Но в последните години се оказа, че трафикът може да бъде пренасочван при неоторизиран достъп до тези протоколи. Точно по този начин хакери крадат лични данни, номера на кредитни карти и т.н., а разузнавателните агенции събират поверителна информация. 

Чрез умишлено пренасочване на трафика може и да се претоварват системи. Чисто теоретично глобална атака може да доведе до домино ефект и да извади от строя цялата мрежа. Такъв случай досега не е имало, но според професор Винсънт Чен от Масачузетския технологичен институт не можем да изключим напълно подобна вероятност. 

Чен счита, че трябва да се вземат конкретни мерки за мащабна защита на интернет. “Този проблем никога не е бил дискутиран адекватно”, убеден е професорът. 

Модерният свят е прекалено зависим от нормалното функциониране на интернет. Толкова зависим, че дори не знаем колко тежък ще е ефектът, ако се стигне до глобален срив. 

Проблемът е, че към момента всичко работи според очакванията и никой не подготвя кризисен план. А такъв може и да потрябва.