37,9% от българските младежи са функционално неграмотни

37,9% от младежите в България са функционално неграмотни. Това сочат резултатите от проведеното през 2015 г. международно изследване PISA, представено в Министерство на образованието и науката. Министър Кунева изтъкна, че едва ли има министър, за когото би било лесно да признае, че 37,9% от младежите у нас са функционално неграмотни.

По четене и математика този процент бил още по-голям.

Изследването PISA е проведено през периода от април - май 2015 г. В него са участвали 6363 момичета и момчета на 15-16 годишна възраст от 180 училища. През 2015 г. изследването е компютърно базирано и включва решаване на тест в продължение на два часа с модули природни науки, математика, четене и модул "Решаване на проблеми в сътрудничество".

Изследването е обхванало деца, родени 1999 г. - времето, в което се е създал Фейсбук, заяви зам.-министър Стаматов.

Диан Стаматов заместник-министър на образованието заяви, че страната ни попада в групи държави със среден резултат по-нисък от този в държавите в ОИСР. Така нашите ученици имат среден резултат 446 точки или с 47 по-нисък резултат от държавите в ОИСР. 
Първите места с най-висок резултат са държави като Сингапур, Япония, Естония. Преди нас са Чили, Гърция, Словакия, Малта, а след нас са Обединените арабски емирства, Уругвай, Румъния и Кипър. По природни науки българските ученици запазват резултатите си от 2012 г. и постигат среден брой точки 446. Стаматов констатира, че едва 2,9% от българските ученици са решили най-трудните задачи.

Кунева подчерта, че най-добрите резултати са там, където семейната среда е по-добра. Според нея училището може да въздейства да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултатите на учениците, а това означавало повече подкрепа за учителите и превръщането на училището в интересно място, което да научи учениците да мислят критично. Кунева подчерта, че новите учебни програми ще са по-съвременни, с повече възможности за практически занимания, повече квалификация за учителите.

PISA е система, която диагностицира системата в детайли и дава възможност за намиране на решения. МОН не може да бъде остров, той е част от обществото, но МОН може да предлага възможностите за родителите.
Всяко усилие за по-добро общество ще рефлектира и ще даде възможност за по-добри резултати, подчерта Кунева.

Ресорният й заместник-министър подчерта, че изследването е обхванало деца, родени 1999 г. По думите му това е времето, в което се е създал Фейсбук.

По думите му българските ученици от социално слаби семейства показват изключително ниски и лоши резултати, както и учениците, за които българският не е майчин език. Слаби резултати показват и ученици, чиито образовани родители имат друг икономически статус.

PISA не е тест за интелигентност на учениците. Грамотността в PISA няма нищо общо с нашето разбиране да се чете и пише. Умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми се определя като функционална грамотност. Това уточнение направи Светла Петрова от Министерство на образованието и науката. По думите й функционалната неграмотност съвсем не означава, че учениците не могат да четат и пишат.

Постигнатите резултати на българчетата на второ равнище от скалата на постиженията е критична граница на знанията и уменията на учениците. Учениците с резултати под второ равнище имат съществени пропуски в подготовката си и не притежават необходимите знания и умения, които PISA дефинира като предпоставка за успешна реализация.

Светла Петрова обясни, че водещ тук е научноизследователският подход и възможността да се открива научно обясняване на природни явления и процеси. Тя открои, че приоритет в PISA е умението за критично мислене, което за да се формира е необходима много добра фундаментална подготовка. Така по природни науки българските ученици имат с пет точки по-нисък резултат от този през 2006 г. и с 47 точки по-ниско от резултатите на средния резултат на страните от ОИСР. 
Така страната ни е на 45-то място по природни науки от участвалите общо 72 страни в изследването. PISA превежда точките в обучение по години - така например 40 точки се равняват на една година обучение.

Всички ученици, които имат резултати под второ равнище имат много ниска функционална грамотност и не са формирали ключови умения за реализацията им в обществото. Устойчиво висок е делът на учениците под второ равнище.

Много силно застъпена е фундаменталната подготовка на нашите ученици за сметка обаче на практическите занимания, заключават експертите от МОН. Държавите, заложили на практическите занимания и изоставили фундаменталната подготовка на учениците показват изключителен спад.

По четене и по математика след 2012 г. не е настъпила промяна, отчитат още от Министерството.

Българските ученици с резултати под второ равнище или функционално неграмотни по четене са 41,5%, а по математика този процент достига 42%. Така по четене българските ученици изостават до 49-то място.

Относно разликата в подготовката между момичетата и момчетата през 2015 г. тя е намаляла, но обяснението за това било, че момчетата с малко са повишили резултати си по четене, но момичетата са ги понижили.
Има една група ученици около 17%, които произхождат от семейства с много висок образователен статус, но въпреки това са показали много слаб резултат. Изводът, който правят в МОН е, че политиката в подкрепа на учениците не бива да е в подкрепа само за тези с нисък социално-икономически статус.