Племето на сентинелите - последните "не-интегрирани обитатели на Земята"

През последните 30 хил. години, племето на сентинелите живее щастливо на малкия си остров, напълно здраво, без нужда от допир до външния свят. От много години насам, никой не може да посещава острова, не трябва дори да се доближава на по-малко от пет мили от него, а от 2017 е забранено дори снимането на обитателите на остров Сентинел. 

Ала съобщението, което местните пращат на всеки, който се доближи до тях е ясно –Оставете ни намира! Искаме да сме сами!"

През всичките тези 30 хил. години те са се научили да ловуват диви свине, да си отглеждат мед, да вадят миди и да се хранят с плодове. През всичките тези години са усъвършенствали отравянето на изглеждащите по заплашителен начин натрапници.

Навярно като заплаха е изглеждал и 26-годишният Джон Алън Чау, когато е стъпил на острова. Уцелен е с отровна стрела и е завлечен навътре в обитанията на сентинелите. Той искал да им проповядва християнство и в името на своята цел, продължил да върви под дъжда от стрели. Смъртта му е трагедия, но Чау не би трябвало въобще да стигне до тях.

Забраната около острова не е наложена само, за да предпази туристите, но и племето. Това са едни от последните "не-интегрирани обитатели на Земята", които обаче със сигурност не са изградили имунитет към съвременните болести. Дори един обикновен грип би могъл да затрие цялата популация на острова, а това би било антропологична катастрофа.

Сентинелите са и последните потомци на първите хора, които се заселили в Азия преди 75 хил. години. Те дошли от Африка, чак в Близкия изток, Бирма и Индия докато не стигнали Андаманския архипелаг. Някои продължили напред. Други се заселили на Сентинел запленени от гъстите джунгли, белите плажове и среда, толкова плодородна, че няма нужда почвата да бъде обработвана.

Мъжете ловуват костенурки, диви прасета и риба, жените събират кокосови орехи и боровинки и също хващат риба в изплетени от тях мрежи.

През лятото събират мед и мажат телата си със специална пчелна паста. Ходят почти изцяло голи, като изключим някои листа и орнаменти по тях. Живеят на семейни групи, далеч от цялата пластмаса, стрес, модернизация, технологии и... други хора.

Първият контакт със сентинелите е направен преди 1000 години от арабски и китайски изследователи. Почти всеки опит за посещение на обителта им от тогава е приключвал с трагедия.

Когато Марко Поло посещава островите през 13-ти век той описва племето като "най-враждебните и зли хора, които ядат всичко и всеки, до когото се докопат"Ако някой кораб има нещастието да спре на острова, целият екипаж е обречен". Дори когато Великобритания колонизира почти всичко наоколо, сентинелите са оставени да живеят на спокойствие.

През 1970 година антрополози се приближават до острова, за да го изследват, въоръжени с тетрадки и подготвени за дъжда от стрели. Тръгват си живи и успяват да опишат причудливата масова оргия на която стават свидетели. Четири години по-късно други авантюристи пристигат на о. Сентинел и носят дарове на племето. Живото прасе, пластмасовата количка и комплектът алуминиеви чайници не впечатляват жителите на острова и те отговарят отново с дъжд от стрели.

В редки случаи пратеници на племето биха приели като подарък кокосов орех... преди отново да открият огън по нарушителя. През цялото това време, съобщението е било едно –Те са в добра бойна форма". Налага му се да се изнесе от там възможно най-бързо, защото сентинелите започват да стрелят по металната птица.

Ала колкото и да са недружелюбни, хората продължават да изпитва желание да ги посетят. През 2006 г. двама рибари са накълцани на парченца с мачете, а преди няколко дни Джон Алън Чау бе пронизан от стрела. Затова индийските власти налагат забрани и следят за благоденствието на племето от далече.