От зората на човечеството до сега: Кратка история на пандемиите

Снимка visual capitalist

Където има хора, има и вируси. Някои от тях заразяват малко хора и не предизвикват масова истерия, ала други, като COVID-19, достигат до нивото на пандемия. В модерните времена епидемиите са нещо почти константно. Но нашите предци са виждали много по-страшни епидемии, които са се превърнали в пандемии.

Вирусите и болестите преследват човечеството от самото му начало, това е нашият смъртен недостатък. Но мащабът на разпространението им рязко се увеличава, когато хората преминават към аграрните общности. Широката търговия дава повече възможноси за взаимодействие както между хора, така и между животни. Още в тези ранни години се появяват и част от болестите, някои от които познаваме и до днес като малария, туберкулоза, проказа, грип, едра шарка и други.

Колкото повече хората пътуват, колкото повече се разрастват градовете, откриват се нови екзотични пътища, колкото повече се засилва контактът с различни популации от хора, животни и екосистеми - 

Хонконгският грип пък е причинен от вируса H3N2. Той пламва през 1968 година и приключва през 1970 година, като по пътя си убива 1 милион души. 

Епидемията от ХИВ / СПИН също продължава и до днес. Разпространението му започва през 1981 година, а до сега са починали 1 милион души.

Свинският грип пламва през 2009 година, а вирусът е пренесен върху човека от прасета. Той убива 200 хил. души.

Малко по-рано, през 2002 и 2003 г. светът се бори със SARS. Този коронавирус е спрян бързо. Подобно на COVID-19, той също е пренесен от прилеп. Загиналите са 770

В Африка през 2014 избухна вируса на Ебола. Той се разпространяваше до 2016 година и уби 11 хил. души.

Друг коронавирус - MERS, се появява през 2015 година и до днес е отнел живота на 850 души.

А последната пандемия, с която човечеството в момента се бори, е тази, причинена от коронавируса COVID-19.

Гневът на боговете

В древните общества, хората са вярвали, че именно боговете им пращат болестите, за да ги накаже. Това ненаучно възприятие води до катастрофални реакции, които причиняват смъртта на хиляди, ако не и милиони.

В случая на Антонинската чума историкът Прокопий Кесарийски успява да проследи пътя на чумата от Китай и североизточна Индия. Чрез сухоземните транспортни маршрути тя стига до Египет, а от там, през пристанищата, стига Византия. Но въпреки неговите добри познания по география и търговия, Кесарийски обвинил за нещастието не друг, а император Юстиниан I. Той заявил, че императорът или е дявол, или е провокирал божието наказание със злите си начинания. Според някои историци това събитие е попречило на усилията на император Юстиниан да обедини отново западните и източните останки от Римската империя и бележи началото на Мрачните векове.

За щастие хората вече не обвиняват боговете за болестите си и това води до драстично подобрение в отговора на съвременните пандемии, макар и понякога той да е бавен и непълен.

Внасянето на болести

Карантината става практика при епидемии през 14-ти век за да се предпразят крайбрежните градове. Корабите, които пристигали във Венеция от градове, в които имало болести, трябвало да престоят далеч от брега 40 дни. Думата карантина идва от италианското quaranta giorni, което означава именно 40 дни. 

Един от първите случаи, в които хората разчитат на география и статистически анализ е в средата на 19 век в Лондон, по време на епидемия от холера. През 1854 г. д-р Джон Сноу стига до извода, че холерата се разпространява чрез замърсена вода и решава да показва данните за смъртността в околностите директно на карта. Този метод разкрива куп случаи около конкретна помпа, от която хората наливат водата си.

Да проследиш инфекцията

Учените използват основна мярка за проследяване на инфекциозността на болест, наречена репродукционен номер - известен също като R0 или "R nick“. Това число ни казва средно колко хора ще зарази един болен човек.

Най-заразни са морбилите с RO между 12 и 18. Това означава, че един болен може да зарази до 18 души. Ала въпреки това, благодарение на ваксините и колективния имунитет, разпространението на заразата е ограничено. А пълната противоположнос е MERS - един болен заразява само още един човек.

За сега обаче е трудно да проследим какъв е репродукционият номер на COVID-19, тъй като болестта все още е нова, а учените все още събират информация.

Урбанизацията и разпространението на болести

Стигаме там, откъдето започнахме - с увеличаването на глобалните връзки и взаимодействия, които са движеща сила на пандемията. Урбанизацията в развиващия се свят кара все повече жители на селските райони да се местят в по-плътни квартали, докато увеличаването на населението оказва по-голям натиск върху околната среда. В същото време въздушният трафик почти се удвои през последното десетилетие. Тези макро тенденции оказват дълбоко влияние върху разпространението на инфекциозни заболявания.

Докато организациите и правителствата по света искат от гражданите да практикуват социално дистанциране, за да помогнат за намаляване на процента на зараза, дигиталният свят позволява на хората да поддържат връзки и търговия, както никога досега.