Учените от университета в Кардиф предполагат, че синдромът на дефицит на внимание и хиперактивност (СДВХ) не е резултат от възпитанието и може да се отнесе към умствените разстройства, като аутизма например.
Досега се смяташе, че синдромът се развива при деца, които не се възпитават правилно, съобщава ВВС.
Учените опровергали тази теория, сравнявайки ДНК на деца, страдащи от синдрома, и на такива, при които той не се наблюдава.
Установено е, че при 15% от малчуганите със СДВХ има съществени изменения в ДНК. По-конкретно при децата, диагностицирани със синдрома, отделни участъци от ДНК или отсъствали, или се повтаряли.
Някои психолози обаче не споделят верността на откритието.
Според детския психолог Оливър Джеймс само при 57 от 366 деца са установени особености у гените, за които се предполага, че предизвикват СДВХ.
По мнението на Джеймс този факт сочи, че причината едва ли е генетична.
„За всеки отделен случай ние все още не може да обясним защо едно дете страда от синдрома, а друго – не”, допълва д-р Джеймс.
Децата със синдрома на дефицит на внимание и хиперактивност проявяват във висока степен импулсивност, прибързаност, липса на самоконтрол, хиперактивност и разсеяност.