НАСА откри "извънземен живот"

Учени, работещи за НАСА, са открили бактерия, която оцелява в екстремни условия без наличието на фосфор – един от шестте "елемента на живота", без които според доминиращата сега теория не би могло да съществуват биологични форми на живот.

Става дума за заместване на фосфора с много близкият до него в периодичната таблица арсен. Казано иначе, бактерията е започнала да се храни с отрова.

Откритието е публикувано в сп. "Сайънс" и след отпадането на ембаргото върху статията медиите разпространиха новината в очакване на свиканата от НАСА пресконеференция във Вашингтон.

Засега реакциите в научните среди са разнопосочни, но възбудата е голяма и дори от Белия дом и Конгреса на САЩ са звънили в НАСА да питат не означава ли това откриване на втора линия на ранните форми на живот на Земята.

"Не, това не е доказателство за "втори генезис" на Земята, но откритието отваря врата за възможността на планетата да съществува "биосфера в сянка". Това е само теоретично допускане, че има живот, развил се от съвсем различен първоизточник.", обяснява в."Вашингтон пост".


"Откритието ни напомня, че животът – такъв, какъвто го познаваме – може да се окаже далеч по-гъвкав, отколкото приемаме или си представяме. Ако тук на Земята нещо може да направи нещо толкова неочаквано, което разбива единството на биохимията, какво ли още може да постигне животът?", казва Фелиса Уолфи-Саймън.

Тя е ръководила програмата на Националния институт по астробиология, работещ в университета на щата Аризона и стигнал до неочакваното откритие.

Уолф- Саймън провежда елементарен експеримент - взима бактерията GFAJ-1, характерна за тинята на езерото Моно близо до Йосемитския национален прак в САЩ, и я подлага на "диета с арсен". Екипът следи докога живият организъм може да съществува с все по-малко фосфор и повече арсен.

В статията в "Сайънс" се посочва, че някои от бактериите оцеляли само на елемента, който би трябвало да ги убие и са го внедрили в клетъчната си биохимия. Вместо обичайната богата на фосфати ДНК, те развили богата на арсен ДНК. Учените използвали спекстроскопия, редиоактивно маркиране и рентгенова флуорисценция, за да се убедят, че арсенът наистина се използва в биомолекулите, а не е просто замърсител на клетките.

След като това е било постигнато в лабораторни условия, учените повдигат въпроса защо то да е невъзможно в природата. Самата Уолфе-Саймън допуска, че в дълбоката древност някои организми би могло да се развият, използвайки арсенати, а не фосфати, както го правят всички днешни живи форми. Такива арсенофили дори би могло да съществуват и днес в зони с необичайн овисоки концентрации на арсен като хидротермалните комини на дъното на океаните или езерото Моно.

Т.е. форми на живот, които не би трябвало да съществуват тук, всъщност са под носа ни или в извънземна околна среда, която досега е пренебрегвана от учените като невъзможна за живот.

 Езерото Моно е избрано за експеримента, защото събира вода от планините Сиера Невада, в която има относително високо съдържание на арсен. Езерото е безотточно и затова донесените елементи достигат много висока концентрация. Специално арсенът в него е 700 пъти над нивото, смятано за безопасно в САЩ.

Учените установяват минимални останки от фосфор в преминалите на арсен бактерии, но смятат, че те не са достатъчни, за да отговорят на нуждите на клетките от фосфор. Уолфи-Саймън казва, че се надява да продължи откритията си в Северна Аржентина, където й казали, че има микроби, които не просто понасят арсен, но и абсолютно се нуждаят от него, зада оцелеят.