Около 5 века преди Христофор Колумб да тръгне на пътешествие, което ще доведе до откриването на Америка, поне една индианка вероятно е дошла на Стария континент с кораб на викингите, съобщава статията на Трейси Уотсън в "Нешънъл джиографик" (със съкращения).
Това предположение възникна въз основа на провокиращи резултати от ДНК анализ.
Анализирайки типовете ДНК, които се предават само от майка на дете, учените откриха 80 живи исландци, които притежават генетична вариация, подобна на характерната за коренните жители на Северна Америка.
Авторите на проучването теоретизират, че генната сигнатура е навлязла в исландските кръвни линии някъде около 1000 година от н.е., когато се е родило първото дете-хибрид между викинг и индианка. Предположението съвпада с историческите данни, които говорят, че викингите са открили Гренландия точно преди края на хилядолетието, а после бързо продължили до земите на съвременна Канада. Исландците дори основали селище в Нюфаундленд и то просъществувало около десетилетие.
Идеята, че индианка е била взета в обратно пътуване по време на този период на търсене и изследване на света, обяснява добре наличието на характерните гени при някои от исландците. "Знаем, че викингите са ходили в Америка - казва Агнар Хелгасон от Университета на Исландия, който е съавтор на проучването заедно със Сигридур Ебенсерсдотир и други колеги - така че очевидно трябва да приемем, че са срещнали някакви хора и всичко е завършило с отвеждането поне на една жена обратно с тях." Други експерти по етническата ДНК заявиха, че наистина става дума за силен генетичен аргумент на подобна хипотеза.
Задълбочените проучвания показаха, че всички исландци с индианските гени произхождат от 4 специфични кръвни линии, започнали от 4 жени, родени вероятно някъде около 1700 година. Тези четири кръвни линии, от своя страна, изглежда, имат една-единствена обща прародителка с характерните гени, която трябва да е родена преди 17-и век. Силно доказателство за много по-ранния произход на прародителката е фактът, че едната линия е мутирала по начин, който предполага изминаване на няколко века преди 1700 година.
Все пак има големи трудности пред окончателното доказване на теорията. Една от най-сериозните е, че в Америка няма живи хора, носители на точната генетична вариация, идентифицирана при исландците. Хелгасон предполага, че исландската генна вариация идва от индианци, които са измрели след идването на европейците по техните земи.
Историята не помага за потвърждение - в известните източници няма знак за идване на индианка в Северна Европа. Археологията също не дава положителен резултат. Една от сагите за Ерик Червения говори за 4 момчета на скрелингите - викингското наименование на индианците - които са взети и доведени в Гренландия. При почти всички известни случаи обаче контактите на скандинавците със скрелингите са били враждебни. Една сага дори разказва, как викинги се натъкнали на група спящи индианци и просто ги избили.
Хелгасон признава, че става дума за мистерия, която няма да бъде разрешена, докато не се открие произходът на характерната ДНК. Това може да стане, например, при анализ на намерени древни кости на умрял индианец. Все пак дори и скептично настроени историци признаха, че това е случай, който си заслужава да се доизясни.