За любовта на мъжа, парите и страха от промяната

В началото на месец декември в България гостува френската писателка Катрин Панкол. Тя вече е издала на пазара 15 романа, но у нас, тези, които не знаем френски език, можем да се насладим само на „Жълтите очи на крокодилите” – първа част от забележителна трилогия, която събуди читателския интерес в много страни. Макар от книгите й да са продадени милиони копия, Катрин Панкол е неизвестна за повечето български читатели. Ако посегнете към книгата й, няма да съжалявате. „Жълтите очи на крокодилите” ще ви пренесе не някъде другаде, а в съвременния свят, в който всеки един от нас търси решения. Ето какво сподели писателката пред Actualno.com в един от последните топли дни преди снегът да обхване София и страната. 

В момента Катрин Панкол е сред номинираните за  Личност на годината във Франция. Самата тя обаче няма надежди да бъде избрана, залага на номиниран хирург, който през 2010 година е направил трансплантация на лице.Ако щастието е в малките неща, кои са малките неща, които Ви правят щастлива?

Мен всичко ме прави щастлива. Много съм лесна в това отношение, не съм разглезена  и с големи изисквания. Будя се сутрин щастлива, говоря с кучето ми, полувам писмо и това ме прави щастлива. В живота естественоима големи нещастния и когато нещо такова ми се случи и аз съм нещастна и страдам. Но не си губя времето в скръб. Имах един приятел, той вече е покойник, но когато беше жив, винаги казваше „Животът е красив”. И истината е, че колкото повече го казвате това, правите живота красив. 

Откъде идва този оптимизъм към живота? 

Мисля, че от малка съм така настроена към живота. Оптимистка съм, но това не означава, че през живота си не съм преживяла тежки неща. Дори съм преживяла доста тежки, които са могли да ме тласнат към дрогата и депресия. Не съм се сринала и след като съм стигнала до тук, минавайки през тези препятствия, всичко в живота ми е подарено и ми носи щастие. 

Пишете за живота и търсената промяна като задвижваща сила, която ни доближава до реализацията, успеха и щастието. Има ли решение в живота ви, което ви е тласнало към успеха? 

Винаги съм правила това, което съм искала истински да правя. Никога не съм правила нещата заради кариерата, заради хората, заради парите, за да направя удоволствие на някого. Сякаш съм имала един вътрешен глас, който ми е казвал – това е за теб, а това не. Винаги съм се стремяла да се съобразявам с този глас. Когато излезна първият ми роман „Аз, най-напред!”, бях на 25 години, много млада, и романът имаше страхотен успех. Продадоха се над 300 000 екземпляра – нещо страховито за първи роман. Имаше много блясък около излизането на този роман, запитах се – Това ли съм аз? Така ли искам да продължа напред? Това е моментът, в който реших да замина за Ню Йорк. Смятам, че това беше правилното решение. Така правя с всичко. Днес, тъй като има много голям интерес към мен, известна съм, има интерес към моите книги,  мога да правя каквото поискам – мога да съм актриса, мога да дам книгата и да бъде направен филм по нея, мога да правя театрални преставления, може да се правят комикси по мои книги. Мога много неща, но друг въпрос е какво искам самата аз, какво ми подсказва вътрешният глас. И той ми казва, че искам да пиша.

Какво ще кажете на хората, които се страхуват да променят живота си? 

Да го променят! Страхът знаете ли какво е – той ни прави несвободни. Свободните хора са тези, които нямат страх. Когато се промените, каквато и да е промяната, това означава, че нещо ще се случи. Понякога хубаво, понякога не толкова, но поне нещо се случва. 

В книгата Ви виждаме примери за бракове, в които любовта е изчезнала и царува чуждостта, такива ли са съвременните бракове?

В днешно време има много разводи. Двойката, която успява да се сработи, т.е. остава заедно в края на трилогията, са Жозиан и Марсел. Това се дължи на любовта между тях и че се грижат един за друг. Има една фраза на Андре Бретон, която много харесва. Тя гласи следното: „Един влюбен мъж е този мъж, който ви открива нещо ново за вас самите”. За мен всъщност да си влюбен означава да имаш желание да правиш неща с другия, да пораснете заедно, да имате заедно проекти. Като един газ, който излиза от бутилката, разширява се и тръгва нагоре, нещо такова трябва да представлява и двойката. А не най-често срещаният случай днес - да излизаме заедно, да имаме хубави коли, да правим повърхностно нещата заедно. Това не задържа двойките заедно. 

Какво е отношението Ви към брака? 

Скептична съм. Бракът е истинска работа и е много труден. Аз самата съм разведена. 

За кого е подходяща Вашата книга? Към каква аудитория е насочена? 

От писмата и отзивите, които имам, мога да заключа, че ме четат и малки, и големи, и жени, и мъже. Пишат ми 13-годишни момичета и 80-годишни жени. Жени и мъже със различен социален статус. Обяснявам си това с факта, че в книгата ми се разглежда животът на няколко поколения. Самата аз съм много изненадана от широкия интерес на книгите ми.

Има ли герой, на когото сте дали най-много от себе си? 

Това е моята 14-а книга и затова ми е трудно да определя. Първите книги доста често са автобиографични. След това се научих да се дистанцирам от персонажите, които създавам. От друга страна, се вдъхновявам от всичко, което се случва около мен. Мога да се вдъхновя от маниерите на един човеки или от стойката му. Паралелно с това се чувствам и малко като господ, тъй като създавам персонажи и решавам тяхната съдба. Стремя се да стоя по-далеч от това. Всички персонажи съществуват. В Париж познавам много хора, които биха могли да бъдат прототипа на Ирис. Също така и в Ню Йорк. В книгите ми има малко неща, които са от живота ми. 

Парите всичко ли са в живота? 

Не. Парите по никакъв начин не са всичко. Това, което те могат да направя, е да намаляват страха от ежедневието и от утрешния ден. Въпреки това днес определено парите от социална гледна точка имат повече тежест, което е много жалко. 

Заглавията на книгите в трилогията включват животни – крокодили, костенурки и катерици – умишлено ли е или нетърсен резултат? 

В началото написах „Жълтите очи на крокодилите” и смятах да приключа с нея и да започна нова. Но персонажите започнаха да ме преследват, чудех се какво ще стане с живота на Жозефин, с малката Зое и т.н. Започвайки втората книга, там се появяват костенурки и реших да навържа заглавието с това на първата книга. Вече третата книга е предопределена да бъде и тя с подобно заглавие. 

Като направите равносметка на цялата 2010 година, можете ли да посочите изпълнените цели, които си поставихте през 2009 година, и какво планирате да постигнете през 2011 година? 

Цялата 2009 година посветих на писане. Тогава завърших последния роман от трилогията, който излезе на пазара 2010 година. Именно тази година дойде този невероятен успех и до сега се занимавам с представяне на книгите ми.

Колкото до целите ми през 2011 година, в момента са продадени правата за филмиране на трилогията, но осъзнавам колко трудоемка ще бъде тази задача. Бих искала да пиша. Тази толкова успешна трилогия се роди в един момент, когато видях една жена да плува покрай мен в Ламанша. Един момент на вдъхновение доведе до огромен успех. Колкото до киното, вероятно ще си наема агент или помощник.