Астрономи сглобиха най-подробната снимка на Вселената

Екип астрономи, работещи в обсерваторията "Слоун" в щата Ню Мексико, сглобиха най-подробната досега снимка на Вселената. Тя заменя фотографските плаки, направени през 50-те години от обсерваторията "Паломар", използвани от учените до днес.

Проектът Sloan Digital Sky Survey сканира нощното небе в продължение на 10 години и сглобеният образ SDSS-III е толкова подробен, че за да се види в реалния му размер, ще са необходими 500 000 монитора с висока резолюция, обяснява британският в. "Гардиън".

На практика снимката - третият и окончателен пакет данни - е съставена от над 1 трилион пиксела. На нея се виждат 10 пъти повече обекти като галактики, звезди и мъглявини, отколкото на плаките от "Паломар".

SDSS-III е направена с използването на 138-мегапикселова камера, монтирана на 2.5-метровия телескоп в Апачи пойнт, щата Ню Мексико.

След представянето на изображенията в Американското астрономическо общество в Сиатъл камерата ще бъде демонтирана и изпратена в колекцията на института "Смитсониън" във федералната столица Вашингтон като признание за изключителния принос на този уред за науката.

Учените се надяват гигантският образ да се използва от колегите им десетилетия наред във всевъзможни проекти - от търсенето на т.нар. тъмна материя до откриването на планети около отдалечени звезди.

"На тази снимка има около половин милиард обекта. Става дума за близо 250 милиона галактики и още толкова звезди", разказва Дейвид Уейнбърг, астроном от университета на щата Охайо, работил по SDSS. Сглобено, всичко това покрива около една трета от заобикалящото ни пространство.

Всеки пиксел представлява около една 3-трилионна част от цялото небе и съдържа данни в 5 различни цвята - зелен, жълт, червен, яркочервен и яркосин, защото всяка точка от небето е снимана през 5 различни филтъра, обяснява Уейнбърг.

"Телескопът снима на дълги ивици, така че всяка нощ сме получавали по една голяма дълга част. Затова сборната картина изглежда като два плътни масива, от които стърчат ивици", казва астрономът.

За най-ярките около 1 милион обекта екипът на SDSS е измерил също и пълния светлинен спектър, като по този начин става известно и разстоянието до тях. Тези данни пък помагат да се изработи триизмерна карта.

"Целта е да разберем защо Вселената се разширява с увеличаваща се скорост - това е най-голямата загадка в съвременната космология. Защото логиката ни показва, че нещата обикновено се привличат, докато във вселенски мащаб гравитацията сякаш разбутва обектите навън. Освен това следим движението на около 10 000 звезди, за да видим дали не се "люлеят", повлияни от обикалящи около тях гигантски планети", обяснява Уейнбърг.