Избирателно представяне на материали от разследването срещу Алексей Петров отложи гледането на мярката му за неотклонение. Петров е на свобода срещу подписка, но прокуратурата иска да му бъде наложена гаранция. "Дневник" научи, че сумата, за която настоява обвинението, е 1 684 628.50 лева. На толкова са изчислени вредите, които според разследващите е причинил Петров на изнудваните от него хора. Все още сумата не е поискана от съда, тъй като делото прекъсна.
Когато Софийският апелативен съд (САС) започна да разглежда делото, стана ясно, че през последната седмица са проведени серия от действия по разследването, данните за които не са предоставени на съда. Част от тях прокурорът представи сам, но други не донесе в съдебната зала. Обвинителят даде на съдиите само постановлението за привличане като нов член на т.нар "Малък Октопод" Янко Попов. В групата са Алексей Петров, Антон Петров-Хамстера и Марчело Джотолов. и според прокуратурата групата се е занимавала с рекет и изнудване.
"Странното е, че Янко Попов има обвинения за това, че е член на група, ръководена от Алексей Петров, но самият Петров няма такова за лидер на група, в която членува Попов", коментира адвокат Васил Василев.
По делото липсва друго важно доказателство, свързано с един от случаите на изнудване, при който пострадал е Георги Цветанов. Алексей Петров е обвинен за това, че със сила е принудил Цветанов да прехвърли свои акции и друга собственост на израелски граждани. В това число влизат и акции в застрахователната "Лев Инс". Чак година след ареста на Петров, след многократно настояване на адвокатите му, прокуратурата най-накрая разпитва единият от израелците Меир Овадия.
От показанията му става ясно, че Овадия е платил 500 000–600 000 долара на Цветанов за акциите. Той признава още, че подписите под джирата за прехвърляне на акциите са негови, въпреки че полицията е твърдяла, че не са. Причината подписите да се различават, са, че масово израелските граждани имат две вариации на подписите си – на латиница и на иврит. Този разпит на Овадия, който до голяма степен опровергава възможността за насилствено прехвърляне на акциите, обаче не беше даден на съда от прокуратурата.
Това ядоса председателя на съдебния състав Мая Цонева, тъй като по закон, когато решава каква мярка да наложи на Алексей Петров, тя трябва да разполага с всички материали. Така не може да се работи, това е недопустимо, заяви Цонева и прекъсна заседанието, за да може прокурорът да донесе липсващите материали.
Но не да ми вадите първо, второ, трето, а да ми донесете всичко, нареди Цонева.
Преди началото на съдебното заседание Петров обяви, че има сериозни съмнения за това, че в атентата срещу него през 2002 г. участие е имал сегашният премиер Бойко Борисов.
източник: dnevnik.bg