Прокуратурата иска СРС-та без филтър от службите

Цялата информация, събрана със специални разузнавателни средства (СРС), да се пази с години и да се предава на прокурора, а не както сега той да получава само извадки, подбрани от службите. Това предлага прокуратурата като мярка за ограничаване на злоупотребите със СРС.

Това на практика означава функциите на специализираната дирекция в МВР СДОТО и на ДАНС, чиито служители извършват подслушването по разследвания за престъпления, да станат изцяло технически. Ако искането се приеме, тези служби няма да имат право да пресяват по своя преценка разговорите, които предават на обвинението, за да се използват като доказателства. Прокуратурата дори иска софтуер да превръща записите в разпечатки, за да се избегне човешкият фактор.

Магистратите поясниха, че искането им не е свързано със скандала с изтеклите СРС от разговори на шефа на митниците Ваньо Танов, а работели по тази концепция от месеци. Ако идеите им бяха осъществени по-рано, прокурорът по разследването щеше да получи всички записани разговори и само негова щеше да е преценката кои от тях са годни за доказателства.

Освен това след изтичането на записите експертизата щеше да има възможност да сравни разговорите от флашките на в. "Галерия" с оригиналните записи, тъй като те нямаше да бъдат унищожени. Така бързо щеше да стане ясно и дали репликите са истински и да може да се търси отговорност в замесените в скандала.

Според зам. главния прокурор Галина Тонева записите  трябва да се пазят за същия срок, в който се съхраняват делата и всички останали доказателства в архив. В общия случай това са 10 години след приключването на делото.

Освен това запазването на записа в пълния му вид като аудио- или видеофайл ще позволи във всеки момент да може да бъде проверена автентичността на разпечатките от записаните разговори, които ще бъдат приложени като доказателства към дадено разследване или дело в съда, обясни Тонева.

Според нея подслушванията, които се правят за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления, трябва да се пазят и под формата на компютърен текстови файл. Трябва да има по едно копие на двата вида пълен обем на записите и то да се пази в секретните деловодства на съдилищата и прокуратурите, а не в службите.

Какво ще стане доказателство ще решава прокурорът, след като изслуша всички записи. Това на свой ред ще ограничи и желанието на обвинителите да искат подслушване по много дела, защото след това ще имат много работа с огромния обем информация.

Пазенето на цялата информация от СРС няма да застраши правата на гражданите, защото и сега е регламентирано, че ненужните се унищожават 10 дни след спиране на подслушването, но няма гаранции, че това винаги се прави, каза Тонева.

Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет също смята, че е по-добре съдът и прокуратурата да пазят цялата информация от СРС, отколкото тя да е в ръцете на "анонимни и безконтролни хора от службите, които нямат понятие от законност". Според нея действащият режим е по-опасен, защото позволява злепоставяне на хора заради филтрирането на информация от МВР и ДАНС към прокуратурата, както се установи и при т.нар. "Тановгейт".

Друга идея на прокуратурата е да се възстанови закритото от ГЕРБ още преди да заработи Бюро за контрол на СРС, което да следи използването на спецсредствата и да съхранява информацията от тях, когато е свързана с националната сигурност.

От хелзинкския комитет я подкрепиха с мотива, че само подобен орган под парламентарен контрол ще може да гарантира защитата на правата на гражданите. Той трябва да уведомява хората не само когато са подслушвани незаконно, а и когато това е било неоснователно, каза Илиева.

Правозащитничката акцентира и върху съдебния контрол при използването на СРС. Според нея сега съдиите са под голям натиск от службите да дават разрешения, за да не бъдат обвинени, че пречат на борбата с престъпността. МВР и ДАНС трябва да бъдат задължени да мотивират исканията си и да обясняват защо не могат да съберат доказателства срещу някого по друг начин освен със СРС, посочи Илиева.

Прокуратурата предлага също да се намали още броят на престъпленията, за които се позволява подслушване. Няма смисъл например да се прилагат СРС по разследване за документно престъпление – то се доказва с документи, обясни Тонева. Друга предлагана мярка за ограничаване на подслушването е създаването на регистър с всички искания за използване на СРС с имената на прокурорите.

Работна група начело с правосъдния министър Маргарита Попова ще обедини идеите на всички институции за подобряване на използването и контрола на СРС и ще ги внесе в парламента като законодателни промени.