Битовизми

Нямаме вода. След няколко часа вече се изнервям, но преди да звънна гневно на „Софийска вода”, проверявам сайта им. Планов ремонт, без вода от 9 до 21 часа. Хората са спазили закона и са публикували надлежно съобщение на сайта си и вероятно, както се полага, в два централни всекидневника.

Разговора „Защо няма бележка на входната врата?” вече съм го водила с ЧЕЗ и така разбрах, че не са длъжни. Мой проблем е дали проверявам сайта им редовно и дали чета „централни ежедневници”. Пишело го в Общите условия на дружеството. Вярно, пишеше го. 

Ама явно оповестяването не е достатъчно шумно, защото във Фейсбук се развихря страхотна дискусия на тема защо няма вода в квартала и кога ще дойде. Някакви хора, които прибирайки се от работа първо си мият ръцете и после си пускат компютъра, отчаяно се опитват да влязат в час.

За кратко социалната режа се превръща в квартално събрание, на което всеки споделя наличната информация и поема част от съседския гняв. У нас водата все пак идва в определеното време, но от споделената мъка във Фейсбук става ясно, че в някои части на квартала вода не е имало до 1 часа през нощта. 

Водата добре, преглъщам я. Но спира интернета. Спира откъм доставчика, на който е вързан сайтът, за който работя. Сайтът просто изчезва. За колко време? Не е ясно. Пропуснати ползи? Абе я моля ви се! Нямам и служебна поща. А имам да чета сума ти неща. Оооо, вие за каква се мислите?! 

Прибиране от училище. С автобус номер 9, евентуално. Това е единствената връзка на т.нар. Горен Лозенец с „центъра” заради разкопките за метрото. Когато строителството започна си обещах да не мрънкам, защото е за добро.

Обаче. Зима, мраз, със сина вървим и зъзнем, защото автобусът го няма, а ако дойде е толкова претъпкан, че не можем да се качим. Решавам все пак, че е твърде студено, за да вземем баира пеша и отиваме на спирката на НДК(то). Същото са решили още 50 човека.

Естествено, автобусът пристига със солидно закъснение и толкова пълен, колкото се полага за 7 без 20 вечерта. Отказвам се от битката веднага. И о, чудо, шофьорът се оказва човек и ни пуска, очевидно заради горкото измръзнало дете, отпред при него. Надявам се няма да му създам проблем, ако така е нарушил правилата, защото по-човечна постъпка отдавна не бях виждала. 

Защо разказвам това? Със сигурност не ви казвам нищо ново. Но в 9 вечерта, след като вече съм се възползвала от благата на цивилизацията, символизирани от течащата вода, си мисля колко е лесно да се направят хората зависими. Колко е лесно да забравиш за неща като свобода, права на личността или демокрация, когато искаш просто да имаш ток и вода. 

Не искам да кажа, че някой прави това нарочно, изобщо даже. То се случва именно защото увлечени в битката с битовизма, забравяме, че имаме права. Защото си плащаме, защото сме граждани на тази държава, защото тези услуги в крайна сметка са за нас, не за себе си. 

Понякога се ядосвам на хората, че не забелязват някакви въпиещи нередности, че не се вълнуват от важни политически и обществени въпроси. После си мисля, че не съм права - йерархия на потребностите, те са заети с хляба и водата. 

Уловката е, че всичко е важно. Да търсиш правото си на постоянен ток е точно толкова важно, колкото да отстояваш правото си на глас или на свобода на изразяване. Може днес да нямаш пари за пържоли, но не може да не те интересува дали тези, които взимат решения от твое име, правят така, щото утре да имаш шанса да знаеш повече, да работиш повече, да получиш повече. 

Не може да не те интересува дали светът, другия, отвъд оградата ти и дори отвъд морета, няма да се срине ето сега и да те затрупа. А най- лошото е, че се опитват да ни отвлекат вниманието от тези важни неща с пошли властови интриги. Да ни убедят, че има по-важни работи от това да се чувстваш нормален, пълноценен човек, в средно развита, европейска (член на ЕС) държава в 21 век. Ни повече, ни по-малко.

Лъжат, няма по-важно. Еднакво искам да имам вода и да не ме подслушват, улиците да са чисти и да си избирам районния кмет (може би първото следва от второто), да не ми спират тока и нета на случаен принцип и да не попадат хора в парламента и правителството на същия принцип. А по телевизията да не ми обясняват, че това е нормално. 

Всичко е свързано. Ефектът на пеперудата. От нас зависи.