Кучешка история

Това, което виждате на снимката, не е в София, България. И никога няма да видите такава картинка в София, България. Знаете ли защо? 

Защото софийските градинки не са за хората, а за кучетата. Ама имало знак забранено да се разхождат кучета? Ама имало глоба за разхождане без каишка и намордник? Ама трябвало да се събират изпражненията в пликче? Моля? Казахте ли нещо? 

Виждала съм точно трима души, собственици на кучета, да правят последното (просто непознати на улицата) и ми идваше и тримата да ги разцелувам. 

За сметка на това се разправям всекидневно със съседи, които пускат животни от бойни породи да тичат свободно из квартала. С баби, хранещи с помия бездомните кучета, които се оформят в „опитомена” глутница и лаят по всеки случайно преминаващ човек. Или със стопани, които пускат кучетата си сами навън през деня, защото не можели да ги разхождат. 

И знаете ли какво? Чувствам се напълно дискриминирана. Нищо не мога да направя срещу т.нар. защитници на кучетата, които не просто са повече, ами са и агресивни. 

Споделих във Facebook новината, че общински инспектори щели да проверяват спазват ли собствениците на кучета изброените по-горе задължения. И като ме нападна една госпожа, как не ме било срам, тя си плащала данък на кучето, за разлика от нас, чиито деца акали по градинките. 

Един приятел пък се оплака, че стар негов колега и познат го „блокирал” в социалната мрежа, защото се изказал против бездомните кучета. 

Замислих се, че вместо проблемът с бездомните кучета, както и с неспазването на правилата за отглеждане на домашните, да ни накара да потърсим общо решение, той ни разделя на два враждуващи лагера. 

Единият, определено по-безгласен, е този на хората като мен, които искат просто да се спазват правилата и да се поддържат редът и хигиената в града. Сред тях има и доста собственици на кучета, които обаче се държат като нормални хора и не превръщат съгражданите си в заложници на криворазбрана любов към животните. 

Другият лагер е на гръмогласните защитници на бездомните кучета и на собствениците, които не желаят да се съобразяват с никакви ограничения. 

От доста време една банда от 4-5 едри бездомни кучета обитава градинката между нашия блок и детската градина отсреща. Причината е, че няколко любезни баби от околните блокове хранят „кученцата”, които им отвръщат с „охрана” на територията, като лаят и ръмжат всеки непознат човек или животно. 

Оказа се, че това е проблем за дъщеря ми, която се страхува да мине покрай кучетата на път за градината. Звъннах в „Екоравновесие” да помоля да ги съберат. Отговорът беше, че след като си живеят тука, понеже покровителите им ги хранят, след като ги кастрират и ги пуснат, пак ще се върнат. Та да съм се обадела на районния еколог. И той какво, питам, ще глоби ли бабите, дето ги хранят? Ми не. И каква е ползата тогава? 

Излишно е да уточнявам, че разговорите с кучешките благодетели са безполезни, защото веднага съм обявена за коравосърдечна и безжалостна към бедните същества. 

Междувременно открих, че в т.нар. Долен Лозенец тече вътрешноквартално съревнование за най-мръсна улица в контекста на кучешките разходки. Дотук първото място си оспорват „Цанко Церковски“, „Крум Попов“ и „Криволак“. Да не се обиждат други квартали, които може би претендират за по-предна позиция. 

И на този омазан и миризлив фон т.нар. защитници на животните претендират само за права. Извинете, но грижата не предполага ли отговорност, задължения? Дори ако прибегнем до паралела с децата, направен от цитираната от мен госпожа – какво мислите за хората, които имат деца и не се грижат за тях? 

Ако ви е еня за бездомните животни, осиновете си някое. Приберете го, нахранете го, направете му паспорт, ваксинирайте го, плащайте му данък, разхождайте го, събирайте му изпражненията. С децата така се прави, най-общо казано.

Общината пък има грижата да реши въпроса с бездомните животни, а природозащитните организации, моля вместо да организират шествия в защита на кучетата, да организират приюти за отглеждането им.

Какво смята местната власт по въпроса можете да разберете от проекта на Наредба за придобиване, притежаване и отглеждане на животни - компаньони и селскостопански животни на територията на Столична община

Аз лично нямам нищо против кучетата. Но съм твърдо против това желанието на някои да имат куче или да обичат уличните кучета да нарушава моите лични права и да застрашава моята и на децата ми сигурност. 

Не може да се страхувам да мина по улицата и да се налага да заобикалям, защото там се е разположила глутница. Не желая да извеждам децата си в паркове и градинки, където се внимава като в минно поле. 

Хора, не сте ли чували, че пясъчниците по детските площадки са за игра на децата, а не са тоалетни за кучетата ви?! 

Вижте пак снимката. Това е Будапеща. Няма ли да е хубаво, ако и в София можем да сядаме по тревата и да играем свободно с децата си? Можете да играете и с кучето си, ако предпочитате, и ако на съответното място е разрешено. Прасета не може, а кучета и котки може?!”